Новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (т.нар. Whistleblowers Protection Act) влиза в сила на 04.05.2023 година, като разпоредбите в глава втора, раздел I, чл. 12 – 18, които се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, влизат в сила от 17 декември 2023 година.
С този закон се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и Съвета от 23.10.2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (т.нар. Whistleblower Directive).
В настоящата статия ще бъдат описани основните положения на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).
Какъв е предметът на новия Закон (ЗЗЛПСПОИН)?
Новоприетият закон урежда условията, реда и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес и правото на Европейския съюз, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация. Законът също се прилага и за лица, които са свързани с тези лица. Важно е да бъде отбелязано, че правата, които са предоставени на лицата по закона, не могат да бъдат ограничавани. Всяка разпоредба било то в публично-правен акт или уговорка в акт от частно-правен характер, с която се изключват или ограничават правата им, са недействителни.
Какво е приложното поле на новия Закон?
Обхватът на закона еизключително широк, тъй като се прилага относно сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на:
– обществените поръчки;
– финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
– безопасността и съответствието на продуктите;
– безопасността на транспорта;
– опазването на околната среда;
– радиационната защита и ядрената безопасност;
– безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
– общественото здраве;
– защитата на потребителите;
– защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни; сигурността на мрежите и информационните системи.
Законът се прилага също и по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз; нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на чл. 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи; нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане; извършено престъпление от общ характер, за което лице по чл. 5 е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
С това не се изчерпва прилагането на закона, тъй като в обхвата му влизат и сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания, трудовото законодателство и законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.
Важна особеност е, че за да се образува производство, е необходимо да не са изминали повече от две години от извършването на нарушението.
Кои са задължените субекти?
Задължените субекти са посочени в чл.12 и това са:
– работодателите в публичния сектор с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители;
– работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
– работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква „Б“ и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Какви задължения имат задължените субекти?
Задължените субекти, които са работодателите изброени в предходния раздел на настоящата статия се задължават да:
– приемат правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях;
– публикуват правилата за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях на интернет страницата си, а също така и на видно място в офисите и работните помещения;
– извършват най-малко веднъж на три години преглед на своите правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях;
– извършват анализ на практиката по прилагането на новия Закон;
– актуализират правилата, при необходимост;
– определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали;
– създават и поддържат регистър на сигналите за нарушения, който не е публичен;
– подават регулярно необходимата статистическа информация към Комисията за защита на лични данни по установения от него ред;
– предприемат мерки за защита на информацията, свързана с подадените сигнали за нарушения, и за защита на самоличността на сигнализиращите лица, като осигуряват достъп до информацията единствено на служителите, на които тези данни са необходими за изпълняване на служебните им задължения;
– обработват лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, а когато в предаването участват институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз – в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725, както и със Закона за защита на личните данни;
– не предприемат ответни действия спрямо лицата, които са подали сигнал или публично са оповестили информация за нарушение;
– предоставят информация относно мерки за подкрепа.
Подробно описание на задълженията на задължените субекти съглано Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения може да прочетете в специално изготвената за тази цел статия „Задължения на задължените субекти съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (т.нар. Whistleblowers Protection Act)”.
На кои лица се предоставя защита?
В разпоредбата на чл.5 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) са изчерпателно посочени лицата, на които се предоставя защита. Законът предоставя защита на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. По смисъла на закона, сигнализиращо лице е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:
1. работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
2. лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
3. доброволец или стажант;
4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
5. лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
6. кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
7. работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.
Защита се предоставя и на всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст, а също така и на: – лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал; – лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането; – юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
Какви са мерките за осигуряване на защита?
На сигнализиращото лице се предоставя защита от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. На първо място следва да бъдат предприети мерки за защита на самоличността на сигнализиращите лица. Освен това, не трябва да бъдат предприемани ответни действия спрямо сигнализиращото лице имащи характера на репресия и поставящо го в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на: – временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд; – понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност; – изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението; – отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя; – отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа; – прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания; – принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда; – пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране; – отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа; – предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон; – вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход; – включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък); – предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик; – прекратяване на лиценз или разрешение; – насочване на лицето към извършване на медицински преглед.
По какъв начин се подава сигналът? Кой е националният орган за външно подаване на сигнали?
Законът предвижда няколко начина за сигнализиране за нарушения като може да бъде избран само един начин за сигнализиране, комбинация от два начина или и трите начина едновременно. Кои са тези начини? Едната възможност е чрез подаване на сигнал, като е препоръчително сигнализиращото лице да използва канал за вътрешно подаване на сигнали, за да подаде сигнал (подробна иформация относно процедурата по подаване на сигнали по вътрешни канали може да прочетете в специално изготвената за тази цел статия „Процедура по подаване и разглеждане на сигнали за нарушения по вътрешни канали“). Разбира се, ако съществува основателно предположение, че за сигнализиращото лице има риск от ответни, дискриминиращи го действия, както и че няма да бъдат предприети ефективни мерки за проверка на сигнала, сигналът може да бъде подаден чрез канал за външно подаване. Другата възможност е чрез публично оповестяване на информация за нарушения, като лицата, които публично оповестяват такава информация, освен със закрилата по новия закон се ползват и с установената в Конституцията закрила на свободно разпространяване на информация.
Какви са последиците при неизпълнение на изискванията залегнали в Закона?
При констатиране на нарушения, свързани с неизпълнение на задължение за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения и за периодичен преглед и актуализация (при необходимост) на правилата за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, извършени от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лева. За повторно нарушение, наказанието е имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лева.
Какво следва за бизнеса оттук нататък?
Тъй като Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (Whistleblowers Protection Act) въвежда редица изисквания, които касаят предприятия с персонал над 50 работници или служители, за да бъдат спазени изискванията залегнали в закона, задължените субекти се задължават да приведат дейността си в съответствие с изискванията на новия Закон посредством изграждане на вътрешни канали за подаване на сигнали, създаване на процедури за разглеждане на сигнали, както и да осигурят защита на засегнатите лица и на лицата подаващи сигнали.
По какъв начин можем да помогнем?
Във връзка с приемането на новия закон имаме готовност да ви помогнем да приведете дейността си в съответствие с изискванията чрез предоставяне на професионални консултации и изготвяне на пълния набор от документи, които са необходими за изпълнение на задълженията за изграждане на вътрешни канали за подаване на сигнали, създаване на процедури за разглеждане на сигнали, както и осигуряване на защита на засегнатите лица и на лицата подаващи сигнали. За тази цел екипът на кантората ни разработи услугата „Консултиране и внедряване на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (Whistleblowers Protection Act) от правна страна посредством създаване на процедури за разглеждане на сигнали за нарушения“.
В случай, че желаете да получите повече информация за услугата „Консултиране и внедряване на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (Whistleblowers Protection Act) от правна страна посредством създаване на процедури за разглеждане на сигнали за нарушения“, можете да се свържете с нас на 00359 882 308 670 или като използвате формата за контакт на този уеб сайт.
ВСЕКИ КЛИЕНТ ЩЕ ПОЛУЧИ КАТО ПОДАРЪК ЕЛЕКТРОННА КНИГА СЪДЪРЖАЩА СТАТИИ С ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ И ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРОВИЯ.
ПРИ ЗАЯВЯВАНЕ НА НЯКОЯ ОТ УСЛУГИТЕ НИ ПОВТОРНО, ПОЛУЧАВАТЕ ДО 15 % ОТСТЪПКА.
Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, има за цел да предостави информация относно основните положения в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали и публично оповестяващи информация за нарушения. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист с опит в тази материя. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Екипът на кантората предоставя правни услуги за привеждане на бизнеса на клиентите си по прилагането и съответствието съсЗакона за защита на лицата, подаващи сигнали и публично оповестяващи информация за нарушения от правна страна.