Автор: Гергана Кирова
Свободната конкуренция е основополагащ принцип на пазарната икономика и гарантира възможността за свободно предлагане на стоки и услуги на пазара. Това право на пазарно „съревнование“ не предполага възможност един правен субект неправомерно да се възползва от чужда търговска идентичност и пазарното присъствие на своите конкуренти. Именно поради това законодателят е предвидил състава „Имитация“ по чл. 35 от ЗЗК, който забранява имитацията като форма на нелоялна конкуренция, когато тя може да въведе потребителите в заблуждение относно произхода на стоките или услугите.
Имитацията по същество представлява форма на нелоялна конкуреция, при която се използват външни белези или други отличителни елементи, сходни или идентични с тези на конкурент, по начин, способен да създаде вероятност от заблуждение у потребителите относно произхода, производителя, както и други съществени характеристики на стоката или услугата. Разпоредбата на чл. 35 ЗЗК цели да осигури защита именно срещу такива действи, както и да предостави защита не само на конкурентите, но и на потребителите. Законът санкционира подобен тип неправомерно поведение, когато чрез него се цели извличане на неправомерна пазарна полза от вече установената репутация на конкурент.
В тази статия ще бъдат разгледани хипотезите на имитация като форма на нелоялна конкуренция съгласно чл. 35, ал. 1 – 3 от ЗЗК.
Имитация по чл. 35, ал. 1 ЗЗК:
На първо място следва да бъде анализирана първата от предвидените в разпоредбата форми на недобросъвестно поведение, а именно: „предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата“.
За да е налице нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, следва да бъдат установени кумулативно следните елементи от фактическия състав:
Първо, необходимо е противоправно поведение изразяващо се в активно и фактическо предлагане на стока или услуга на пазара по отношение на потребители.
Второ, това недобросъвестно поведение трябва да е от естество да създаде у потребителите основателна и обективна вероятност от объркване или да доведе до реална заблуда във възприятията на потребителите относно търговския произход на стоката или услугата. Важно е да се отбележи, че при преценката за вероятността от заблуждение у потребителите, не се изисква наличието на специални знания. Оценката за наличие на заблуждение се формира с оглед възприятието на средния потребител, като се вземат предвид естеството на стоките или услугите, начинът на предлагане и обстоятелството кой пръв е установил продукта или услугата на конкурентния пазар. Също така, за да е налице вторият елемент от състава, поведението следва да се отнася до стоки или услуги, ползващи се с известност и с утвърдена репутация на конкурентния пазар, като целта е неправомерно извличане на полза от тяхната разпознаваемост и увреждане на репутацията и пазарния дял на засегнатия конкуент.
На трето място, последният елемент от фактическия състав на ал. 1 се отнася до реална възможност да възникне погрешна представа у потребителя относно лицето, което предлага стоките или услугите, както и произхода им. Преценката относно наличието на тази реална възможност се извършва на база външни белези и други характеристики на стоките или услугите, тъй като именно тези белези се възприемат първи в съзнанието на потребителите и могат да окажат влияние върху възприятието за стоките или усугите и техния произход.
Имитация по чл. 35, ал. 2 ЗЗК:
След като беше разгледан фактическият състав на правонарушението по ал. 1, следва да бъде анализиран и този по ал. 2, а именно: „Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите“. Забраната визирана в ал. 2 се отнася до незаконосъобразно поведение на имитация на фирмено наименование, както и нарушаване на права, отнасящи се до интелектуалната собственост като марки или географски означения, които са идентични или сходни с тези на конкуренти. Важно е да се обърне внимание, че в обхвата на разпоредбата не са изрично посочени обекти на авторското право и промишления дизайн, макар и в практиката често да се наблюдават примери за имитация с цел засягане на конкурентно положение.
При преценка на сходство и/или идентичност при имитация на търговски марки се прилагат вече установени критерии, състоящи се от визуални, фонетични и смислови елементи, съобразно практиката на СЕС и Патентно ведомство. Оценката за сходство се базира на на общо впечатление, което остава у потребителя, като водещо значение имат отличителните, в частност доминиращите елементи на знака.
Следва да отбележим, че съставът на чл. 35 ал. 2 ЗЗК предполага ангажиране на отговорност спрямо производители на стоки и доставчици на услуги, които са обозначили стоката или услугата с чуждо фирмено наименование или с вече защитена търгвоска марка или географско означение. Не се ангажира отговорност по отношение на лицата, които се явяват последващи разпространители на стоките или услгуите, предмет на имитация, тъй като тяхното неправомерно поведение попада в състава на чл. 35 ал. 1 ЗЗК.
Имитация по чл. 35, ал. 3 ЗЗК:
С развитието на електронната търговия и дигиталния свят, все по-голямо значение придобива защитата срещу нелоялна конкуренция в интернет пространството. Поради това законодателят изрично е предвидил в чл. 35, ал. 3 забрана да се използват домейн или външен вид на уеб страница, идентични или сходни с тези на конкурент, а именно: „Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.“ Тук нелоялната конкуренция представлява недобросъвестно поведение на субект в интернет пространството с цел въвеждане в заблуждение у потребителите и увреждане на засегнатия конкурент.
Но какво се визира изразът „външен вид на интернет страница“? В преобладаващия смисъл законодателят визира това понятие в контекста на визуалното оформление на интернет сайта, в частност – неговия графичен дизайн, структура, изображения и цветови комбинации. Именно тези елементи формират първоначалното възприятие на потребителите и имат съществено значение за отличителността на уеб страницата в интернет пространството. Поради това имитирането на идентичен или сходен визуален облик на интернет сайт на конкурент би създало у потребителите погрешно впечатление относно търговския произход и връзка между двата субекта. Нещо повече, налице е висок риск потребителите да възприемат погрешно, че посещават официален сайт на един търговец.
Особено значение има и сходството между домейн имената. Понятието „идентични или сходни“ домейни следва да се тълкува с оглед вероятността средният потребител да бъде въведен в заблуждение. Пълно съвпадение ще е налице при абсолютен идентитет на словните елементи на домейна, независимо от използваното разширение. Сходството от друга страна, може да се изразява в смислова или фонетична прилика на домейните, която е способна да създаде впечатление за връзка между интернет страниците, с което да заблуди средния потребител.
Заключение:
В заключение, уредбата на чл. 35 ЗЗК представлява съществен инструмент за противодействие на различните форми на имитация като проявление на нелоялна конкуренция, като едновременно защитава интересите както на конкурентите, така и на потребителите. Чрез установените забрани се гарантира запазването на честната пазарна среда и се предотвратява недобросъвестното извличане на полза от чужда търговска репутация и утвърдено пазарно присъствие.
Този материал, изготвен от Гергана Кирова, има за цел да предостави информация относно имитацията по чл.35 от ЗЗК. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората Krasimira Kadieva на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2021 година Гергана Кирова е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ в гр. София. Владее отлично английски език.