Автор: Преслав Балджиев
Какво е метавселената? Какви правни проблеми се крият зад този термин? Доколко законодателствата са подготвени за такъв дигитален феномен? Все въпроси, чиито отговори остават в сферата на предположенията и догадките или поне ще останат, докато не бъдат създадени и разгледани достатъчно практически примери.
Какво е метавселената?
Оказва се, че метавселената не е нов термин – той е популярен сред любителите на научната фантастика. Уви, през последните години неговото значение леко се промени и под метавселена се разбира един нов свят, паралелен на, взаимосвързан с, но и отделен от реалния, който се развива изцяло в дигиталното пространство. Метавселената разчита на, така наречената, разширена реалност – вид интерактивно преживяване, което позволява на човек да взаимодейства с виртуални обекти по начина, по който би взаимодействал с реални предмети.
Точно този тип интерактивно преживяване поставя въпроса до колко житейските елементи и обстоятелства от реалния свят ще имат същите значение и стойност в пределите на метавселената? Този въпрос ще придобие съвсем нови измерения, когато виртуалната реалност стане неразличима от живия живот.
Проблемът с приложимото право
Проблемът за приложимото право е съществен дотолкова доколкото виртуалното житейско преживяване се преплита и припокрива с истинското. Или с други думи казано, е неизбежно прехвърлянето на определени обстоятелства или елементи от реалния свят в този на дигиталния.
Докато тези обстоятелства и елементи имат законова уредба в реалния свят, то какво ще се случи с тях, ако бъдат, под една или друга форма, инкорпорирани в дигиталното пространство? Тук могат да се определят два подхода – централизиран и децентрализиран.
При централизирания подход всички обстоятелства и елементи (независимо дали прехвърлени от реалния живот или създадени във виртуалната реалност) се регулират от правилата, които създателят на метавселената е изготвил – този принцип наподобява нормотворческата дейност, която парламентите на отделните държави реализират. Тук обаче не попадат общите условия, които са задължителен атрибут за всяко интернет-пространство.
Прилагането на централизирания подход създава унифицираност на правилата в рамките на виртуалната среда, а това, от своя страна, ще позволи потребителите информирано да преценят дали да станат част от въпросната метавселена.
Вторият вариант (децентрализираният) предполага самите потребители да изготвят правилата, по които да се развива житейският път в метавселената. Подобно разбиране почива върху свободата на договаряне и би имало ползотворен ефект върху темповете, с които отношенията в метавселената се регулират (но нека не забравяме, че дори свободата на договаряне не е абсолютна).
Въпреки това, нито един от двата подхода не дава категоричен отговор как метавселената ще взаимодейства със законодателството от реалния свят – все пак това са две паралелни, но отделни вселени. Ако кажем, че подобна свързаност не е необходима, то това означава да изключим житейската насоченост на метавселената и да я приравним до прост софтуерен код от типа на видеоигра.
Имайки предвид същността на метавселената, а именно, че е виртуално онлайн пространство, което съществува чрез сървъри, то може да се приемат два принципа за взаимодействие с реалното законодателство (макар да изключваме отделеността ѝ от реалния свят). Според първия принцип, приложимо ще бъде законодателството на държавата, в която сървърите се намират физически. Вторият принцип предполага прилагане законодателството по адрес или седалище на лицето, създало метавселената (независимо дали физическо или юридическо).
Тези две предположения също страдат от сериозна неяснота – какво ще се случи, ако сървърите бъдат пренесени от една държава в друга, или ако създателят на метавселената реши да я продаде на лице от друга националност? Ами ако създателите на този виртуален свят са две или повече лица, чиито местонахождения са в различни държави?
Проблемът с личните данни
В началото споменахме, че метавселената позволява интерактивно преживяване. Това интерактивно преживяване е възможно за потребители, които са създали свой аватар (дигитално човече, с което да взаимодействат във виртуалната среда). Отново изхождайки от житейската насоченост, е съвсем естествено за създателите на такива „пространства“ да осигурят на своите потребители всевъзможни опции за персонализиране на техните аватари по такъв начин, че тези дигитални човечета да се доближават максимално до реалния им облик.
Това изкарва на дневен ред проблемът с биометрията на потребителите и до колко физическите лица са защитени от кражбата на самоличност. Ще бъде наивно, ако сметнем, че всеки потребител (потенциален или реален) на метавселената действа добросъвестно – тоест, че ще създаде аватар, който да прилича на съответния ползвател на услугата. Няма да бъдат единици тези, които ще изградят своя виртуален образ върху визуалното представяне на някоя известна личност или на свой познат. Особен проблем може да представлява и случайното генериране на дигитални визуални белези, тъй като в даден момент те ще съвпаднат с истинския външен вид на неподозиращ човек.
Качването на снимка, въз основа на която софтуер да генерира аватар, също не е възможно решение тъй като тук изникват въпросите „Кой е автор на снимката“ и „Дали наистина заснетото лице е същото, което качва снимката?“
Единственият изход от тази, на пръв поглед, задънена улица изглежда непосредственото лицево сканиране при извършване на регистрация – подобен подход са предприели и от някои финансови компании, за да потвърдят самоличността на физическото лице от предоставения документ за самоличност.
Навярно ще си кажете „Какво значение има как изглежда аватарът ми? Нали всичко е в дигиталното пространство?“. Както вече споменахме, метавселената предполага инкорпориране на житейски обстоятелства и елементи, но по никакъв начин не изключва обратната насоченост – тоест, дигиталният свят да влияе на реалния живот. Идеята на такъв тип виртуални пространства предполага те да се превърнат новата житейска обстановка, която да приюти събитията, случващи се тук и сега, a това ще създаде предпоставка последиците от тези събития да се реализират в двете паралелни реалности едновременно.
Проблемът с интелектуалната собственост
Този проблем е от сериозно значение, тъй като пряко касае икономическата и търговската дейност на титуляра на правото. Преди всичко, следва да си дадем сметка дали обекти, които са създадени в метавселената, могат да бъдат приравнени на обекти на интелектуалната собственост. Отговорът на този въпрос трябва да бъде утвърдителен, тъй като такива обекти са резултат от творческа дейност (зад аватарите стоят реални хора) и те са представени в обективна форма (тоест съществуват независимо от човешкото съзнание). Ако отхвърлим приемането за обективна форма, то това означава да изключим от обхвата на обектите на ИС всичко, което е създадено на компютър и съществува само в паметта на устройството (а все повече информация се съхранява по този начин).
Какво означава това – всеки обект, създаден в метавселената е годен да се превърне в обект на ИС. Това позволява този обект да бъде защитен според общоприетите правила за подобен тип закрила (доколкото не съществуват други механизми в рамките на метавселената за защита).
От друга страна, такива обекти на ИС, които са създадени изцяло в рамките на метавселената, разчитат на технологията NFT (non-fungible token). NFT се основава на блок-чейн технологията и се използва за удостоверяването на дигитални активи. Тоест, NFT представлява своеобразен сертификат за съществуването на даден цифров актив.
Притежателите на обекти на ИС, обаче, ще се сблъскват с два сериозни проблема, които касаят правото на ползване и доказването на реално използване в метавселената.
До колко обектите на ИС са защитени от нерегламентирано използване в рамките на такъв виртуален свят е въпрос за 100 000 лева (както се казва в едно популярно телевизионно шоу). Както споменахме в началото на статията, метавселената е паралелен, но отделен свят, който съществува наравно с истинския. Това, от своя страна, ограничава приложното поле на териториалната защита – все пак закрилата на ИС се предоставя за определена територия, а метавселената не е предвидена (все още) като такава. Дори и в даден момент да се предвиди, че метавселената ще стане една от възможните територии за защита, подобна закрила ще се дава само за конкретен виртуален свят или за всички дигитални среди, които са разработени?
В момента, в законодателната рамка няма изричен текст, който да урежда използването в метавселената. Ако вземем предвид схващането, че всичко, което не е изрично забранено, е позволено, то това означава, че всеки свободно може да използва чужди обекти на интелектуална собственост в пределите на този дигитален свят.
Доказването на реално използване е другият сериозен проблем, пред който притежателите на обекти на ИС ще се изправят във виртуалния свят. Проблемът съществува, тъй като идеята за метавселената все още е нова и тя не се е превърнала в средство, което се използва масово от потребителите – тоест достъпът до този виртуален свят, макар да е лесен, не е толкова търсен от тях. От друга страна пък, доказването на реално използване се прави с оглед дадена територия – тоест, регистрирали сме търговска марка с обхват Европейски съюз, но реално марката е използвана само и единствено във виртуалното пространство на метавселената. В този случай, ще имаме ли доказано реално използване на територията на ЕС?
Като заговорихме за регистрация на марки, следва да обърнем внимание и на друг съществен проблем – ако марката е създадена с идеята да се използва само и единствено в пределите на метавселената, то тя за кои стоки и услуги следва да бъде регистрирана?
Отново се срещат два подхода – ще разгледаме до колко са приложими по отношение на стоките и услуги независимо едно от друго. Според първия подход, марката следва да бъде заявена за стоките, за които същата марка би била заявена и регистрирана, ако тя щеше да се използва в реалния свят. По-просто обяснено, ако марката е регистрирана за обувки, то закрилата ще обхване и обувките, които са предлагани във виртуалната среда. Това схващане не събира голяма подкрепа, тъй като метавселената си остава виртуално пространство с виртуални предмети – тоест, виртуалният обект не е равнозначен на реалния.
Отхвърлянето на тази идея валидира приемането на другата теза – марката ще получи успешна закрила, ако бъде регистрирана за стоки от клас 9 и самите стоки бъдат изрично посочени (пр. виртуални обувки). Защо това е така – клас 9 съдържа стоки, които са пряко свързани с дигиталното пространство, информационните технологии, софтуерното програмиране и други подобни дейности. Както неведнъж споменахме, метавселената е едно виртуално пространство и всички обекти в нея са част от виртуалното пространство – това само по себе си определя и обектите като виртуални, като зависими от дигиталната среда.
Що се отнася до услугите, двата подхода се смесват. Няма проблем марката да бъде регистрирана за услуги от различните класове, но, като допълнение, следва да се даде пояснение – тоест „Абониране за вестници за трети лица“ би изглеждало като „Абониране за виртуални вестници за виртуални лица“. С други думи посочването трябва да отговаря на условието „виртуална (името на услугата) за виртуални (конкретно посочване какво ще се прави с услугата).
Повече яснота по въпроса за какви стоки и/или услуги да заявим марка, която ще се използва в метавселената, ще бъде предоставена от новото издание Насоките на СЕСИС.
А ако трябва да преценим закрилата, която самата метавселена може да получи, то тя следва да бъде приравнена на защитата на програмните кодове и видео-игрите.
Заключение
Ако можем да си послужим с английски термин, то метавселената е “game changer”. Възможностите, които тя предлага в тези начални етапи на своето развитие, създават индикации за предстоящ правен вакуум. Но колко предстояща може да бъде тази законодателна празнота, когато технологиите за пореден път доказват, че „бъдещето е днес“?
Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно метавселената. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.