Патенти

Изкуственият интелект и интелектуалната собственост

Автор: Преслав Балджиев

С развитието на информатиката и информационните технологии човечеството все по-често обръща поглед към изкуствения интелект. Към момента, изкуственият интелект се използва в различни сфери – силно застъпен е в здравеопазването, вгражда се във все повече устройства за ежедневна употреба (мобилни устройства, компютри, домакински електроуреди), превръща се в основен компонент в автомобилостроенето. Въпреки широкия обхват, изкуственият интелект остава област, която е слабо законово регулирана, а това поставя под сериозен въпрос правния режим, който го урежда.

Какво е изкуственият интелект?

Изкуственият интелект е резултат от науката за концепциите, които позволяват на компютрите да предприемат разумни за човека действия. Тези концепции стъпват върху идеята, че човешката интелигентност може да бъде описана до такава степен, че да бъде пресъздадена от машина. С други думи казано, изкуственият интелект представлява съвкупност от алгоритми, механизми и системи, които позволяват на компютъра да се самообучава. Такива машини се определят като „съзнателни“ и се наричат интелигентни/рационални агенти.

Към момента липсва единен и обективен критерий, по който да се установи коя машина притежава качеството „Съзнателност“ – за сега най-използван е „Тестът на Тюринг“, който разчита на субективната човешка преценка.

Изкуственият интелект като обект на индустриална собственост

Европейското патентно ведомство приема изкуствения интелект като съвкупност от изчислителни модели и алгоритми по смисъла на Европейската патентна конвенция (ЕПК). Такива математически алгоритми не подлежат на самостоятелно патентоване, освен ако не представляват технически ефект, който има значение за цялата система на техническото изобретение. Но дори и да представляват такъв технически ефект, те отново няма да бъдат патентовани самостоятелно, а заедно със системата, в която са интегрирани (ще се разглеждат в цялост).

Техническият ефект се свързва с функциите на устройството, чрез които се постигат целите/резултатите, за които апаратът е създаден. В контекста на настоящата статия, техническият ефект ще се изразява в самообучаването на компютърната система, благодарение на заложените в нея математически алгоритми (компютърната система и алгоритмите ще се разгледат като едно).

Пример за патентоспособен обект с изкуствен интелект са моделите на автомобилната марка „Tesla”, които притежават, така нареченият, „автопилот“ – съвкупност от алгоритми, които позволяват на автомобила да се движи безпрепятствено по пътищата и то без човешка намеса. На патент няма да подлежи самият алгоритъм, а алгоритъмът и автомобилът като едно цяло.

Изкуственият интелект като субект на интелектуална собственост

Не липсват и примери, в които системи с изкуствен интелект стават заявители за патент. Най-яркият пример е и последният към момента – изкуственият интелект DABUS фигурира като заявител на две заявки за патенти, адресирани към патентните ведомства на САЩ и Великобритания, както и към Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Трите патентни ведомства излизат с едно и също решение – изкуствен интелект не може да бъде притежател на патенти, тъй като DABUS не отговаря на законовите изисквания за изобретател.

Към момента, трите патентни ведомства приемат, че изобретател може да бъде единствено физическо лице. Допълнителна спънка към успешното регистриране на изкуствения интелект като изобретател е липсата на документ, с който да се упълномощи истинският заявител – заявките, в които DABUS е посочен като изобретател, са подадени от създателя и собственика на изкуствения интелект.

Тук става въпрос за възможност, която не е предвидена от законодателя – с нейното отстраняване, обаче, не би следвало да се отсъжда подобен отказ за патент на изобретение създадено от изкуствен интелект. Тези разсъждения могат да бъдат подкрепени от следващия пример.

В противовес на по-рано посочените решения е заключението на властите в Австралия, според които изкуственият интелект може и е успешно регистриран като притежател на патент. Примерът отново е свързан с DABUS – австралийският орган, отговарящ за издаването на патентите, отхвърля тази възможност, като застъпва идеята, че изобретател може да бъде само и единствено физическо лице (това твърдение е подкрепено с дефиницията на думата „изобретател“, залегнала в официалния местен тълковен речник). Това решение е подложено на съдебно обжалване, като решението на компетентния австралийски съд е точно обратното – в мотивите, съдията, разглеждащ въпроса, застъпва схващането, че заложената дефиниция за изобретател в официалния тълковен речник е остаряла и представя едно архаично разбиране, което не отговаря на технологичната и информационната действителност. Друг аргумент е, че законодателството в Австралия не предвижда изрична забрана изкуствен интелект да бъде изобретател и притежател на патент.

Подобно решение може да бъде наречено „пробив в науката“, тъй като е първото, но едва ли ще бъде и последното, което да позволи изкуствен интелект да бъде носител на права върху интелектуална собственост. Въпреки това, въпросът е все още спорен поради липсата на единомислие от компетентните органи.

Не толкова ясни са нещата при авторските права на творби, които са създадени от самообучаващи се машини. Този въпрос към момента е крайно теоретичен заради неяснотата дали изкуственият интелект може да прояви „творческа дейност“ и дали създадената от него творба би притежавала качеството „оригиналност“.

Заключение

Усъвършенстването на изкуствения интелект се оказва далеч по-динамично от развитието на законодателната уредба, която го урежда. Така се създава един вакуум, който сериозно възпрепятства дейността не само на ентусиастите, занимаващи се с това техническо предизвикателство, но и пречи на стабилността в гражданския оборот.

Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно изкуствения интелект и интелектуалната собственост. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.

error: Content is protected !!