Автор: Пънар Кязим
Изкуственият интелект е сравнително нова материя, която с наистина бързи темпове превзема всеки един аспект на живота на човека. За разлика от него, интелектуалната собственост е материя, която има много дълга история и отдавна не е новост за никого. Въпреки това, че едната материя е стара, а другата сравнително нова, изкуственият интелект и интелектуалната собственост имат много допирни точки, които трябва да се познават и анализират, тъй като двете материи носят много предимства една на друга, но и създават много предизвикателства в своята взаимосвързаност. Може би, изкуственият интелект носи повече тежест в релацията изкуствен интелект- интелектуална собственост, поради което би следвало да се постави акцент в разглеждането на въпроса именно от гледна точка на влиянието на изкуствения интелект върху интелектуалната собственост.
Предизвикателства
За да могат да се оценят подобаващо предимствата, които изкуственият интелект носи на интелектуалната собственост, е резонно на първо място да се разгледат предизвикателствата в тази връзка.
Най-голямото и важно предизвикателство е липсата на правна рамка по отношение на съдържанието създадено от и чрез изкуствен интелект. От първия момент на създаване на изкуствения интелект и по-широкото му въвеждане в различни дейности, особено такива касаещи обекти на интелектуална собственост, стои въпросът на кого принадлежат всъщност правата върху създаденото съдържание. Без значение дали става дума за произведение на изкуството, литературата или науката, когато темата е за съдържание създадено от изкуствен интелект, липсва фигурата на твореца. Традиционно и според законите касаещи интелектуалната собственост, всеки обект има свой създател, творец, човек който е генерирал идеята и я е реализирал. При съдържанието създадено от изкуствен интелект тази фигура е заменена от алгоритъм, който не може да се постави по никакъв повод и начин наравно с човека. Липсата на ясен регламент относно правната уредба на това коя в случая е фигурата на създателя- алгоритъмът, създателят на изкуствения интелект или друг- е сериозен проблем.
Друго голямо предизвикателство по оста изкуствен интелект- интелектуална собственост е трудността да бъдат идентифицирани нарушенията на права върху интелектуална собственост. Алгоритъмът на изкуствения интелект се обучава от хора, а и не е съвършен в разпознаването както на обектите, така и на нарушенията, което създава предпоставки за сериозни пропуски в този аспект. Изкуственият интелект често се справя отлично с модифициране на обекти на интелектуална собственост с такава перфектност, че на практика се създава фалшиво усещане за съвсем нов обект на интелектуална собственост. Тези уж нови обекти, всъщност, не могат да се счетат за оригинални, но пък и не са съвсем копия. Някои специалисти наричат този феномен „сива зона“ на интелектуалната собственост, поради неопределеността на вида на обектите на интелектуална собственост, създадени на база предходни обекти, от изкуствен интелект.
Изкуственият интелект отлично влиза в ролята на помощник при нарушаване на права върху интелектуална собственост. Това е поредно предизвикателство по оста изкуствен интелект- интелектуална собственост. Изкуственият интелект бързо и лесно влиза в ролята на създател на копия на защитено съдържание и генерира съдържание, което изглежда перфектно и оригинално, но по своята същност е фалшификат.
Друго предизвикателство е липсата на прозрачност в начина на създаване и прилагане на алгоритмите на изкуствения интелект. Това неминуемо води до въпросителни около етичната страна на въпроса свързан с неговото използване.
Едно от предизвикателствата, които остават все още в периферията е рискът от монополизиране. Големите компании имат ресурси и капацитет за инвестиране в изкуствен интелект, докато по-малките и стартиращите нямат такава възможност. В този ред на мисли, ако обвързаността между изкуствения интелект и интелектуалната собственост стане по-голяма, съществува реален риск големите компании да монополизират по един или друг начин създаването на съдържание от изкуствен интелект, да постигнат предимство, което да доведе до дисбаланс, както и да се получи неравенство при достъпа до съдържание.
Може би най-основното предизвикателство касаещо изкуствения интелект и интелектуалната собственост е простичкият факт, че изкуственият интелект има много несъвършенства. Алгоритъмът все още не е достигнал ниво на прецизност, което да позволи редуциране на рискове от различно естество. Например, при проследяване на реални нарушения на права върху интелектуална собственост, изкуственият интелект не може да вникне в дълбочина и често се проваля в разграничаването на фини разлики, които могат да изиграят ключова роля при определяне, дефиниране и дори откриване на нарушения на права.
Ползи
Ясно е, че изкуственият интелект в никакъв случай не е зло, което влияе само и единствено негативно върху опазването на правата върху интелектуалната собственост. По своята същност той може да помогне в значителна степен, в няколко различни посоки.
За разлика от човешкото око, което се изморява и има определен капацитет, изкуственият интелект е безграничен в своята работа. Алгоритъмът може да сканира огромно количество изображения, текстове и други, като след това ги сравни с творби, върху които има действаща закрила. В този смисъл, коефициентът на полезно действие на изкуствения интелект надхвърля този на човека, като позволява много по-лесно и бързо откриване на нарушения, при това в голям обем.
Изкуственият интелект може да бъде чудесен механизъм или средство, което да участва в процеса на регистриране и управление на права върху интелектуална собственост. Той може да се включи в оптимизацията на обработката на заявки за регистрация на различни обекти, в т.ч. да съпоставя стари и нови заявки, да търси конкретна информация, да открива вариации и съвпадения между обекти или части от тях.
Изкуственият интелект все по-често се използва за превенция и откриване на фалшификати на различни обекти на интелектуална собственост. Тук става въпрос за пиратски копия на обекти на литературата, науката и изкуството; за неоригинални стоки; за имитиращи продукти и други.
Алгоритъмът на изкуствения интелект е добър в прогнозирането, анализирането и планирането. Например, анализирането на стари казуси на нарушения на права върху интелектуална собственост може да помогне да се планира или предвиди къде може да възникне отново такова нарушение. Или да се направи оценка на риска от колизия на права.
С все по-голямото навлизане на автоматизацията на различни процеси, изкуственият интелект може да се окаже незаменим помощник по отношение на процесите по регистрация на нови обекти. Съответно, отчасти може да се замени човекът и човешкият фактор, като се намали многократно рискът от неправомерни действия от страна на трета страна.
Със сигурност използването на изкуствен интелект за създаване на съдържание има своите ползи, както и има ползи по посока защита на обектите на интелектуалната собственост. Но преди да може обществото да се възползва от тези ползи ефективно, е необходимо предизвикателствата да бъдат редуцирани до минимум. Едва тогава релацията изкуствен интелект- интелектуална собственост може да се реализира на своя максимум. И едва тогава, изкуственият интелект може да се използва за значително подобряване на ефективността и точността в прилагането на правата върху интелектуалната собственост, по-бързо и по-прецизно. Технологиите, като цяло, от години са се превърнали в мощен инструмент в глобалната битка срещу нарушенията на права върху интелектуална собственост. Защо в тази битка да не се включи ефикасно и изкуственият интелект?
Този материал е изготвен от Пънар Кязим. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязиме доктор по икономика, магистър по начална училищна педагогика, маркетинг и интелектуална собственост, бакалавър по маркетинг и интелектуална собственост, със специализация по европейска икономическа интеграция, дипломиран сомелиер. Научните си трудове е подплатила с над 500 международни обучения, от които са придобити 280 дипломи и сертификати. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”