Авторско право

Свободно използване на произведения с авторскоправна закрила: добри практики

Автор: Пънар Кязим

Авторскоправната закрила има една основна цел- да защити моралните и материалните права на създателите на оригинални произведения. То съдържа в себе си някои забрани и ограничения, зад които стои идеята да не бъдат накърнени интересите на създателя на едно произведение на науката, изкуството или литературата. Въпреки това, законодателят е взел предвид, че това ограничаване на използването на едно произведение, може да донесе и някои негативи, основно по посока на това да се развиват науката, културата и изкуството. В това отношение, в първичните международни актове и в националното ни законодателство е заложена доктрината за свободното използване, която се явява противотежест на монополността на авторските права и позволява постигане на баланс между ограниченията, които те поставят и интересите на широката общественост.

Доктрина за свободно използване

Доктрината за свободно използване осигурява свободен достъп и дава възможност за използване на обекти, върху които има авторскоправна закрила. За да не бъдат накърнени интересите на притежателя на права, в доктрината са заложени някои текстове, които давайки свобода на използване, поставят и някои ограничения. Най-просто казано, произведение с авторскоправна закрила може да се използва с некомерсиална цел, без да се накърняват интересите на притежателя на права, при използване на обем от произведението, който оправдава нуждите и целите на това използване. Основно доктрината за свободното използване се прилага за образованите и обучителни нужди, за целите на свободното изразяване, както и за научни цели. В тази посо1ка, свободното използване на защитени произведения е лост за осигуряване на естествен научен и културен прогрес, който да е в полза на общественото благо.

Тристепенен тест

За да не се правят свободни тълкувания на тази доктрина, добрите световни практики са наложили така наречения „тристепенен тест“. Този тест е своеобразно средство за проверка на това, дали използването на чуждо произведение е легитимно и се вписва в дефинициите и изискванията на тази доктрина. Тестът е лесен за прилагане, като едновременно с това се приема за своеобразен инструмент, позволяващ постигне на вид гъвкавост на авторскоправната система.

По своята същност тристепенният тест включва в себе си проверка на три нива, както сочи и името му. Първото ниво е да се определи, дали използването се случва в рамките на конкретни случаи, които са посочени както в Бернската конвенция, така и в релевантния български закон, а именно Закон за авторското и сродните права. Тези конкретни случаи са посочени и дефинирани и свободното използване трябва да се случва в тези рамки. Второто ниво е ползвателят да се увери, че не възпрепятства самия притежател на права от нормалното използване на произведението. Под нормално използване се има предвид всяко използване, което носи морални или материални облаги и се вписва в материалните и нематериалните права на притежателя на права, както е посочено в закона. Третият етап е надлежна проверка дали свободното използване не накърнява законовите интереси на автора, влизайки в контраверсия на моралните и материалните авторски права.

Разрешен обем за използване

Дори, когато тристепенният тест е преминат успешно, остава отворен един въпрос, а именно в какъв обем може едно произведение да се използва „свободно“. Точен отговор на това не съществува, а по-скоро ориентир са добрите световни практики на научни институции, световни организации, регламентирани изисквания на национални, международни и интернационални организации и други. Във връзка с това и след направен анализ сред водещи обучителни, образователни научни институции, могат да се изведат няколко правила за обем на свободно използване. Когато става въпрос са използване на цяло произведение, допустимият обем е 10% от неговото съдържание или една цяла глава, като се взема предвид по-малкият обем. В случаите на използване на материали от периодични издания, допустимият обем се равнява на една- единствена статия. При сборните произведения се допуска свободно използване на един запис. Под сборни произведения се разбират енциклопедии, сборници, антологии и други. Когато се изпитва обективна невъзможност да се определи допустимият обем, се приема, че може да се използва част от произведението дотолкова доколкото и в обем, който се простира само до конкретните нужди или попада в рамките на конкретната цел.

Системата на интелектуалната собственост като цяло има монополен характер. Но законодателят е предприел и някои конкретни действия за балансиране на интересите на обществото и тези на притежателя на права върху обект на интелектуална собственост, включвайки текстове, позволяващи свободно използване при конкретни случаи. И въпреки, че яснота за обемите, целите и начините не винаги има, както е в Закон за авторските и сродните права, то добрите практики могат да бъдат взети под внимание за да попълнят празнотата.

Този материал е изготвен от Пънар Кязим. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязиме доктор по икономика, магистър по начална училищна педагогика, маркетинг и интелектуална собственост, бакалавър по маркетинг и интелектуална собственост, със специализация по европейска икономическа интеграция, дипломиран сомелиер. Научните си трудове е подплатила с над 500 международни обучения, от които са придобити 280 дипломи и сертификати. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”

error: Content is protected !!