Автор: Преслав Балджиев
Хардуерното и софтуерното развитие на технологията предоставят все повече и повече възможности, с които капацитетът на една компютърна система да бъде използван до пълния си потенциал. Дали използването на този капацитет би било за пускането на някоя видео-игра на най-високите видео настройки, дали за гледането на филми в 4К резолюция или за създаването на различно по вид съдържание, принципът винаги е един и същ – по-високата производителност на устройството води до по-добър краен резултат.
В последния случай, а именно: създаването на различно по вид съдържание, изниква сериозен проблем – дигитализацията на света превърна интернет пространството в основен източник на информация, като тази глобална мрежа заема все по-голям пазарен дял в сравнение с по-традиционните канали за комуникация като телевизии, вестници и радио програми. Така се създава благоприятна среда за лесното разпространение на съдържание, което не винаги е автентично.
През последното десетилетиe особено внимание се обръщаше на така наречените фалшиви новини – статии или репортажи, генерирани от платени сайтове, които не само отразяват тенденциозно дадено събитие, но и сами генерират невярна информация, която да „отразят“ – като светлината на проблема падаше върху целите на тези фалшиви новини. Целите на фалшивите новини могат да се представят като стремеж към компрометиране на правдоподобните и достоверни източници на информация, до такава степен, че съответната публика да започне да се съмнява в чутото или прочетеното.
Подобно акцентиране върху този сериозен медиен проблем успя да ограничи влиянието на дезинформацията, която през последните години залива все повече и повече държави и то е в основата на критичността, с която обикновеният интернет-потребител подхожда към всяко заглавие в дадена новинарска емисия.
В сегашната действителност, потребителското внимание следва да се обърне към една нова заплаха за информираността на общество – така нареченото Deepfake съдържание.
Какво представлява Deepfake съдържанието?
Терминът “Deepfake” стана нарицателен за този вид съдържание през социалната платформа „Reddit“. Потребител с никнейм „Deepfakes“ набра изключителна популярност из цялото интернет пространство, качвайки фалшиво неприлично съдържание с лицата на различни Холивудски актриси.
Така регистрираното в “Reddit” потребителско име се превърна в основно наименование на цял „жанр“ във видеообработката – използването на, сами по себе си, автентични кадри за направата на едно фалшиво съдържание.
Самото име не е случайно – думата „deep“ идва от словосъчетанието “deep learning”, което представлява такова машинно самообучение, че компютрите да се научат да извършват действия сходни до човешката активност. Думата „fake“ в буквален превод означава „фалшиво“, което идва да покаже, доколко „автентични“ са такива материали.
По-просто обяснено, Deepfake съдържанието представлява вземане на определени характеристики от един видео клип (лице, глас, прическа и т.н.), които се поставят по подходящ начин върху друг видео клип, като се цели максимална достоверност на новосъздаденото съдържание – то трябва да бъде толкова добре направено, че да е неразличимо от оригиналите. Тоест, целият процес представлява нещо като дигитална версия на сюжета от филма „Лице на заем“ с Никълас Кейдж и Джон Траволта.
Как се създава Deepfake съдържание?
Създаването на Deepfake съдържание се основава на метод, който стъпва изцяло върху изкуствения интелект, машинното самообучение и теория на вероятностите. Методът включва използването на два независими един от друг, но свързани помежду си изкуствени интелекта – или с други думи казано, създаването на Deepfake съдържание се основава на машинното самообучение, наречено Generative adversarial network (GAN).
Единият изкуствен интелект е ангажиран с това да анализира два типа файлове – този изкуствен интелект условно ще го наречем Създателят.
Първият тип файл е този, който ще се използва като основа за създаването на фалшивото съдържание (клипът, върху който ще се поставят определени характеристики от другия видео клип – условно ще го наречем фон). Вторият тип файлове е свързан изцяло с характеристиките, които ще бъдат поставени върху първия файл – тоест, ако ще бъде поставяно лице, то изкуственият интелект анализира голям масив от данни (изображения или видеоклипове, които показват различни мимики) на въпросното лице.
След направения анализ, Създателят започва пиксел по пиксел да прехвърля въпросното лице върху фона. Щом приключи с това прехвърляне, Първият изкуствен интелект подава крайния резултат към Втория изкуствен интелект (условно ще го наречем Контрольор).
Контрольорът анализира създаденото видео от Първия изкуствен интелект и оценява автентичността на новото съдържание, като го сравнява със двата типа файлове, упоменати по-горе. В случай, че Контрольорът прецени, че крайният продукт може да бъде определен като неавтентичен, то Контрольорът подава тази информация към Създателя и целият процес започва отново.
Така, цикълът се повтаря до момента, в който Контрольорът не може да направи разликата между създаденото фалшиво съдържание и анализираните автентични видеоклипове.
Откъде ни е позната технологията за създаване на Deepfake съдържание?
Уви, Deepfake съдържанието не е от скоро. Първообразът на подобен алгоритъм може да бъде открит в приложенията „Facebook Messenger“, “Snapchat”, “Instagram” и прочие, където потребителят може да си направи снимка, използвайки различни визуални ефекти. Около тези ефекти витае общественият слух, че пускането им е продиктувано от нуждата за съдържание, чрез което да се тренира лицевото разпознаване.
Самата технология за лицевото разпознаване е вградена и във всеки един смартфон, който позволява отключване по този начин. За да бъде едно подобно лицево разпознаване приложимо за отключване на мобилно устройство, обаче, се изисква лицето да бъде статично и неподвижно – нещо, което е неприсъщо за Deepfake съдържанието, където динамичността и мимиките са от основно значение.
Как се разпознава Deepfake съдържанието
Все по-трудно и по-трудно става за един потребител да улови кой видео запис е автентичен и кой е плод на Deepfake технологията. В по-ранните години, Deepfake съдържанието можеше да бъде засечено и с просто око – често зоните, в които пикселите се наслагват остават размазани. Друг издайнически белег е неестествената осветеност в зоната на наслагване спрямо останалите образи във видеоклипа.
Сега, когато технологията се е развила, разпознаването на фалшиво съдържание става благодарение на специално създадени софтуерни програми, които също използват изкуствен интелект и машинно самообучение.
Подобен софтуер в момента се разработва и се прилага от Facebook с цел ограничаване на фалшивото съдържание, което се разпространява през социалната медия.
Ползите от Deepfake съдържанието
- Киното – Принципът на създаване на Deepfake съдържание е силно застъпен в кино-индустрията. Най-популярният пример за генерирането на такова съдържание е седмата част на филма “Бързи и Яростни“ – преди заснемането на последната сцена, актьорът Пол Уолкър загива трагично в катастрофа. Въпреки това, той „успява“ да се включи в завършека на филма, като лицето му е пресъздадено софтуерно от вече заснети кадри със самия Пол Уокър, както и от видео и фото съдържание на братята му Коуди и Калеб Уолкър. Подобен е и случаят с Кари Фишър, която е по-известна като принцеса Лея от поредицата за Междузвездни войни. Тя също почива по време на снимките на частта, озаглавена „Възходът на Скайуолкър“, като това кара продуцентите да прибегнат до принципа на Deepfake съдържанието, за да могат успешно да довършат филма.
- Арт инсталации – През 2019 година, Музеят на изкуствата в Сейнт Питърсбърг, щата Калифорния представи изложбата „Dali Lives“ (буквален превод „Дали живее“). Концепцията на организаторите е изключително нетипична – използвайки технологията на Deepfake съдържанието, създават клипове на популярния художник Салвадор Дали, чрез които самият Дали представя своите произведения. Имайки предвид ексцентричността на артиста, организаторите излизат извън типичните стандарти за изложба, като създават съдържание, в което Салвадор Дали държи смартфон и си прави селфи за спомен с посетителите, а самата снимка бива подарявана на посетителите. Към момента, изложбата все още е активна и посетители от цял свят могат да се „срещнат“ с именития художник.
- Полицейски разследвания – Една от целите на разследването на престъпление е извършителят да бъде открит и да му бъде повдигната наказателна отговорност. Уви, откриването на извършителя не винаги е лесно, вземайки предвид условията, при които е извършено престъплението, стресът, който жертвата преживява и т.н. Тук на помощ идват фотороботите, които софтуерно генерират образа на „предполагаемият престъпник“. Технологията, използвана за създаването на Deepfake съдържание осигурява различни визуални представяния на това изображение (с различна прическа, различен грим и прочие).
Вредите от Deepfake съдържанието
Всяка монета има две страни. Въпреки наличието на ползи, създаването на Deepfake съдържание крие и сериозни опасности и може да създаде непредсказуеми вреди.
- Правото на личен живот и неприкосновеност – От която и страна да погледнем проблема, чрез създаването на Deepfake съдържание се нахлува в личния живот на човек, а имайки и предвид, че това съдържание не е истинско, то проблемът става още по-сериозен. Както изяснихме в началото на изложението, Deepfake съдържанието придоби популярност чрез разпространението на фалшиви неприлични материали, в които „участват“ световно-известни личности. Според проучване на неправителствената организация Deeptrace, 96% от открити близо 15 000 Deepfake клипове имат точно такъв контекст.
- Използване на биометрия– Нерегламентираният достъп до биометрични данни като чертите на лицето и гласа на човек е сериозен проблем, който неимоверно води до злоупотреби със самоличност. Това пряко ще повлияе върху работата на граничните служби, тъй като възможността за използването на биометрия би позволило създаването на фалшиви документи за самоличност, а с това ще се улесни и трафикирането на хора.
- Икономически аспект– В началото на 2020 година, служител на компания, регистрирана в Хонг Конг, получава обаждане по служебния си телефон – гласът от отсрещната страна е този на управителя на компанията, който упълномощава служителя да прехвърли 35 милиона долара, като тези пари ще бъдат използвани за придобиване на активи от името на дружеството. Не се минава кой знае колко време и се оказва, че управителят на компанията изобщо не е провеждал такъв разговор, а чутият от служителя глас, който наподобява гласа на мениджъра, не е нищо повече от Deepfake съдържание, генерирано чрез изкуствен интелект.
Как да се предпазим от Deepfake
Един от начините физическо лице да предпази своите снимки и видеоклипове от използването им в Deepfake съдържание е да използва воден знак. Водният знак представлява полупрозрачен елемент (може да е фигура, може и да е надпис), който се поставя върху изображението или видео файла. Според специалистите в кибер-сигурността, този малък детайл все още обърква изкуствените интелекти, които създават Deepfake съдържание, защото пикселите от водния знак се преплитат с пикселите от самото изображение или видео.
Другият вариант за предпазване от Deepfake технологията е заснемането и евентуално публикуването на файлове в ниска резолюция – поради същата причина, посочена в предходния параграф.
Най-елементарният начин за предпазване от Deepfake съдържание е превръщането на акаунта в даден уеб-сайт или социална мрежа в частен (тоест само определени хора да виждат публикуваното), ограничаване на публикуваните постове или изобщо преустановяване на публикуването на съдържание.
Правното положение на Deepfake съдържанието
Към момента няма законодателство, което да е регламентирало изрично създаването и използването на Deepfake съдържание. Пречупвайки пред призмата на вредите, които Deepfake материалите могат да нанесат, то създателите и разпространителите ще носят отговорност за нарушаването на изконно човешко право, гарантирано във всички демократични конституции, а именно Правото на личен живот.
От друга страна, създателите на Deepfake съдържание със неприличен контекст могат да бъдат субекти на престъплението клевета и то при условията на квалифицирания състав, а именно клеветата е разпространена чрез средствата за масова комуникация.
Deepfake съдържанието засяга пряко и авторските права на използваните за създаването на такива продукти материали. Deepfake съдържанието се явява едно преработено вторично произведение, но с единствената разлика, че почти винаги разрешение на автора на първичните произведения за подобна преработка липсва.
Извод
Deepfake съдържанието може да бъде определено като бомба със закъснител. До момента, то масово се използва за по-малката злина – нарушаване на правата на отделни публични личности (но фактът, че е по-малката злина по никакъв начин не оправдава използването на Deepfake съдържание).
Липсата на законова рамка, която да регулира използването на Deepfake съдържание е същественият проблем, пред който обикновените граждани и държавите ще се изправят. Със сигурност използването на такава технология не трябва да бъде напълно забранено, а ограничено до строго определени случаи (както примера с Арт-инсталацията в щата Флорида). А до въвеждането на такива закони, на всеки човек не му остава нищо друго освен да се надява да не стане жертва на Deepfake съдържание.
Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно deepfake съдържанието в интернет. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.