Автор: Пънар Кязим
Интелектуалната собственост е едно безбрежно море, в което обектите са безкрайно интересни и благодатни, от научна, икономическа, финансова, правна и друга гледна точка. Точно толкова, колкото е безкраен капацитетът на интелектуалната собственост, толкова са големи и възможностите, които тя предоставя. И толкова адаптивна е системата. Обяснението на този факт е просто – интелектуалната собственост има способността да се променя, да се напасва, да се самодопълва, в зависимост от нуждите на съвременната действителност, било то в бизнес средите или тези на креативните индустрии, или творческите среди. Поради тази причина, не би трябвало да е учудващо, че макар и с известно отстояние във времето един от друг, обектите на интелектуалната собственост продължават да се допълват с все по- нови, интересни, с възможност за развитие. Последното попълнение сред тези нови обекти е show- how.
Речникът на Мериам Уебстър дефинира шоу- хау като демонстрация на технически метод или процедура и посочва термина като допълващ ноу- хау, а именно знанията, уменията и опита да се направи нещо. Шоу- хау може да се приеме и като практическата страна на ноу-хау. Тоест ноу-хау е есенцията, теорията на знанието, умението, опита, а шоу- хау е практическото превъплъщение, показното на начина, по който те могат да се приложат.
Дали шоу-хау има място в системата на интелектуалната собственост, не би следвало да се повдига като въпрос. Шоу-хау има еднаква значимост и важност, каквито ноу-хау притежава. И като се вземе предвид взаимната обвързаност между ноу-хау и шоу- хау, няма обективна причина ако ноу-хау се защитава като обект на интелектуалната собственост, шоу-хау да не се защити. Единственият проблем към настоящия момент, може би, идва от факта, че все още шоу-хау не е разписан официално като обект в нито една от действащите системи касаещи интелектуалната собственост, но това не пречи вече директно или индиректно да се използва в практиката на успешните бизнеси. Това навежда на мисълта, че е единствено въпрос на време неговото официализиране като обект.
Друг е въпросът, който е на дневен ред: дали е нужно шоу-хау да се изведе от ноу-хау като отделен обект. Всъщност, това е разумното продължение на нещата. Както ноу-хау и търговската тайна, преди години, се отделят като разграничими самостоятелни обекти. Необходимостта се базира на това, че знанието как да направиш нещо, не винаги е релативно на знанието за същността на това нещо. Най-яркият пример е разграничението в науката на теоретици и практици. Не всеки добър теоретик е успешен практик и не всеки добър практик е добър теоретик. Аналогично на това, е резонно и теорията да се разграничи от практиката, в случая ноу-хау да се разграничи от шоу-хау, като се създаде още един обект на интелектуалната собственост.
Това разграничение не би утежнило системата на интелектуалната собственост и в никакъв случай не би довело до тромавост. Напротив, резултатът по-скоро би бил да се разшири още повече капацитетът на тази система, тя да стане още по-гъвкава и още по-адаптивна. Все пак е много по-лесно да се управляват два по-изчистени откъм съдържание обекта, отколкото един по-сложен и комплексен.
С всеки нов обект на интелектуалната собственост, независимо дали отделен от предходен или изцяло новосъздаден, системата на интелектуалната собственост се обогатява още и още. Това позволява тя да работи с и в нови перспективи, да създава нови възможности и самата тя да може да се възползва от нови такива, да се разшири нейната всеобхватност. Трудности с който и да е нов обект могат да се случат единствено в процеса на неговото нормативно разписване, придобиване на опит от притежателите и ползвателите му или в процеса на неговото усъвършенстване. Но всеки един от тези етапи е преходен и след всеки един от тях идва момент, в който остава единствено професионалната и икономическата наслада от използването му и възможностите, които този нов обект дава и носи със себе си. Времето на шоу-хау е настъпило, доказва го породената нужда от използването му в практиката на големите имена в света на бизнеса и изкуството.
Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно шоу-хау. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”