Автор: Пънар Кязим
Когато се говори като цяло за интелектуална собственост, автоматично изниква мисълта за права. Интелектуалната собственост преди всичко е свързана с правата, които възникват с нейното създаване, реализиране, експлоатиране. Но когато започне да се говори за права, особено в тази сфера, нещата не са никак прости. Сложността възниква по ред причини, една от които е спецификата на тези права. Може би почти не съществува друга материя, в която така отявлено правата да не са просто права, а да се разделят на позитивни и негативни. Това разделение се усеща особено сериозно при обектите на индустриалната собственост, в това число изобретения, полезни модели, търговски марки, промишлени дизайни и други.
Разлика между позитивни и негативни права
Позитивните права са всички тези, които касаят притежателя на правата пряко. Те са свързани с действия, които той може и има право по думата на закона да извършва с интелектуалната собственост, която е създал. Негативните права засягат по-скоро трети лица и тяхното поведение и отношение към обекта на интелектуална собственост. Те касаят забрана на неразрешени действия, които могат да засегнат пряко или непряко интересите и позитивните, морални или икономически, права на създателя на интелектуална собственост или нейния притежател.
Позитивни права върху интелектуална собственост
Най-основното позитивно и едновременно с това морално право на създателя на интелектуална собственост е правото му да бъде посочен като създател на този обект. Без значение при какви условия обектът е създаден, дали по време на трудово правоотношение или не, самостоятелно или като част от екип, създателят си остава създател, остава си човека, който е имал и материализирал идеята. Отделно от моралните права и независимо от тях, върху всеки обект съществуват и позитивни икономически права. Едно такова икономическо право е правото на използване на обекта на интелектуална собственост, включително търговия, внос, износ и всички други икономически дейности и функции, незабранени от закона и приложими за дадения обект. Няма поставени ограничения дали това използване на създателя на интелектуална собственост е обвързано с положителни финансови резултати. Създателят, все пак е редно да посочи, не може да се възползва от своите позитивни икономически права в някои случаи. Такива са случаите, в които обектът е създаден при трудово правоотношение, когато собствеността е прехвърлена или преотстъпена, когато обектът е създаден по договор за възлагане.
Негативни права при интелектуалната собственост
Едно от най-важните негативни морални права на създател на интелектуална собственост е да забрани внасянето на промени в обекта, който той е създал. Наравно с моралните негативни права, върху обектите на интелектуална собственост се прилагат и икономически такива. Основното сред тези негативни права е правото да се забранява използването на интелектуалната собственост, с оглед на финансово и икономическо облагодетелстване от страна на трети лица. В някои случаи, въпреки липсата на облагодетелстване, нарушението все пак е факт. Изключенията от това негативно право са надлежно разписани във всеки отделен закон касаещ конкретен обект на интелектуалната собственост. В най-общи линии, изключенията касаят използване на обекта от трети лица с нетърговски цели, но за лични нужди, с научноизследователски или експериментални цели. Отново, в случаите, в които обектът е създаден при трудово правоотношение, когато собствеността е прехвърлена или преотстъпена, когато обектът е създаден по договор за възлагане, създателят на интелектуална собственост не може да приложи своите негативни права.
Без значение, дали правата върху един обект на интелектуална собственост са позитивни или негативни, те съществуват и са приложими върху този обект. И от икономическите права, може да се възползва както създателят на обекта, така и неговият правоприемник.
Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно позитивните и негативните права при обектите на интелектуална собственост. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”