Автор: Преслав Балджиев
Разпространението на всякакви продукти придоби нови измерения след дигитализацията и създаването на Интернет-мрежата. Благодарение на това постижение на технологията хората все по-свободно могат да достигат до и да се запознават с различни масиви от информация (файлове), които масиви все по-често са достъпни чрез Торент-файлове, качени на Торент-сайтовете. Въпреки тази възможност, внимание трябва да се обърне на публикуваните файлове и техните права на интелектуална собственост.
Какво е Торент-системата?
Торент-системата е базирана на bit-torrent протокол и работи на принципа peer-to-peer – тоест компютрите на отделни потребители се свързват по между си, за да обменят информация. Този bit-torrent протокол се разчита и прилага в действие от специална програма (bit-клиент), която отваря Торент-файл (за него ще стане въпрос в следващия абзац). Сам по себе си този bit-клиент представлява свръзката между компютрите на отделните потребители, които разменят информация по между си. Важна особеност на Торент-системата е, че отделните потребители не свалят или качват данни от едно конкретно място, а един от друг. Това е възможно, тъй като Торент-системата разбива на отделни, но равни по размер парчета дадения файл – всяко парче се прехвърля от различен потребител, който вече е получил същата част от въпросния файл. Торент-системата може да се онагледи с пример: Офис на тур-оператор (Торент-системата), който предлага на клиентите различни оферти за екскурзия (отделните крайни потребители, които вече са получили парче от файла) до едно и също място (парче от файла).
Какво е Торент-файл?
Торент-файлът представлява малък дигитален файл (няколко килобайта) с разширение .torrent. Сам по себе си Торент-файлът не съдържа масива от информация, който ще бъде изтеглен, а данни за това откъде може да бъде „свален“ въпросният масив. Най-лесно това може да бъде онагледено с пример – представете си каталог (Торент-файл), в който са посочени всички места (отделни потребители), от които може да бъде намерен даден продукт (въпросният масив от информация).
Какъв е проблемът с Торент-сайтовете?
Торент-сайтове представляват една възможност за по-лесен обмен на файлове. Проблемът с тях не е свързан с пренос на данни, а със самите данни и файлове, с които отделните потребители боравят. Най-често тази peer-to-peer система се използва за трансфер на файлове с голям размер (няколко гигабайта), а в повечето случаи такива файлове представляват обекти на интелектуална собственост (филми, книги, музикални произведение, албуми и прочие).
Интернет-пиратството и Торент-сайтовете
Възможността за бърз пренос на големи по размер файлове, не е единствената причина, която превръща Торент-системата в подходящо средство за развитие на интернет-пиратството. Както беше споменато по-горе, Торент-файлът не съдържа въпросния масив от информация (в случая обект на интелектуална собственост), а само данни откъде могат да бъдат получени отделни негови части. Tова само по себе си означава, че Торент-сайтове, които по смисъла на Директива 2000/31 са Доставчици на услуги, не предлагат обекти на интелектуална собственост.
Освен това, в член 12 от Директива 2000/31 се споменава, че „доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът“:
- Не е започнал пренасянето на информацията;
- Не е подбрал получателите на пренесената информация;
- Не е подбрал или променил самата информация, която се съдържа в пренасянето.
Особено внимание трябва да се обърне и на член 15 от същата Директива, според който „Държавите-членки не налагат общо задължение на доставчиците … да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.“
Като се вземе предвид всичко това, е логично да се заключи, че Европейското законодателство към момента се намира в едно междинно състояние, което по-скоро не забранява, но и не разрешава изрично дейността и развитието на Торент-сайтовете и прехвърля отговорността върху отделния потребител.
Интернет-пиратството и отделният потребител
На пръв поглед, най-застрашен от това да понесе някаква отговорност е отделният потребител на Торент-системата, тъй като той се явява лице, което предоставя за използване чужд обект на интелектуална собственост. Но преди да се направи подобно заключение е редно да се проследи целият механизъм, по който се създава пиратска версия на дадено произведение (филм, музика и други).
Всяко създаване на пиратско копие от даден продукт започва с намиране на оригинална версия на същия продукт (най-често такива продукти имат защити и могат да бъдат използвани от един потребител). Легалната версия бива „кракната“ (ако става въпрос за продукт под формата на изпълняващ се файл) – чрез кракването се създава нов изпълняващ се файл, който позволява на потребителя да премахне защити на съответния продукт. На кракване подлежат едни от най-популярните програми като Office, Photoshop, а дори и операционни системи като Windows.
Давайки този пример, е редно да се обърне внимание и на института на Първата продажба, според който, ако даден продукт е закупен или предоставен от титуляря на правото на интелектуална собственост, то този титуляр губи последващите си права по разпространението и възпроизвеждането на предоставения продукт. Както беше споменато в една от предишните статии, при липсата на този принцип всяка следваща продажба трябва да бъде в полза титулярят на правото.
Необходимо е да се обърне и внимание на самото поведение на отделните потребители – по-голямата част от хората, участващи в Торент-системата, предоставят и използват получените файлове с некомерсиална цел, тоест отделният потребител не търси финансова изгода. Сходство може да се открие с библиотеките и читалищата, които закупуват книги от определено издателство и срещу символични цени или напълно безплатно ги предоставят на членовете си (важна особеност на читалищата и библиотеките е, че те са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел).
Подобен е случаят с българския сайт Читанка (Моята библиотека), който предоставя напълно безплатно сканирани дигитални копия на литературни произведения – според техен говорител, дейността на уеб-сайта се основава на член 24, ал. 1, т. 9 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който гласи: „Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели“.
Към момента отделните потребители спокойно могат да бъдат определени като защитени, защото в дело С-276/06 се споменава, че Доставчикът на услуги, какъвто е Торент-сайта по смисъла на Директива 2000/31, няма задължение да съобщава лични данни с цел подпомагане защитата на авторското право и сродните му права в рамките на гражданско производство (в делото едната страна настоява да получи информация за самоличността и адреса на потребители, които използват peer-to-peer система).
Двете страни на интернет-пиратството
Като всеки наболял проблем и около интернет-пиратството са се оформили група на хора, които го поддържат, и група на хора, които го отхвърлят.
Поддръжниците на този тип свободно разпространение на файлове изтъкват, че със своите действия те подпомагат разпространението на продукта – правят му реклама и позволяват на голям кръг от потребители да опознаят самия продукт и да преценят неговите предимства и недостатъци. Стъпвайки на тези разбирания, повечето хора, възползващи се от интернет-пиратството, считат, че са в основата на един икономически ръст за разработчиците и издателите, защото по този начин осигуряват нови клиенти, които биха закупили не само оригиналния краен продукт, но и фен-артикули, свързани с него, и подпомагат намирането на дефекти в продукта и тяхното решаване. Тези примери могат да бъдат аналогични на пробването на дрехи – всеки човек може да влезе в определен магазин и да пробва дадена дреха, за да прецени дали му стои добре.
Подобна теория, обаче, остава спорна за повечето софтуерни продукти, тъй като почти всяка оригинална версия предлага безплатен пробен период (free-trial), в който потребителят може да се запознае с възможностите на програмата.
Групата, която отхвърля интернет-пиратството, най-често е сформирана от самите издатели и разработчици на крайния продукт (обект на интелектуална собственост). Според тях подобно разпространяване на масиви от информация оказва сериозно влияние върху печалбите, а понякога дори и върху реномето на самите издатели и разработчици – тук се има предвид, че всички проблеми, които създава пиратската версия, се свързват не с потребителя, който е направил достъпен продукта, а със издателите и разработчиците. Пример за подобно разбиране може да се изтъкне при закупуването на дреха от магазин, който не е официален за модния бранд – ако дрехата се скъса, то това би се приело като недостатък, за който е виновна самата марка, а не магазинът (въпреки, че той не е официален и може да предоставя фалшива стока).
Заключение
От всичко изложено до тук изглежда, че няма единно становище за Торент-сайтовете и техните потребители. В по-голямата си част държавите не са забранили, но не са и разрешили тяхната дейност – най-ярките примери за изключения са САЩ и Германия, където се наказват отделните потребители, но не и доставчиците. Този вакуум в законодателствата на повечето страни е и причината все повече хора да обръщат поглед към една добре работеща система, за която липсва обединено мнение дали се ползва за законни цели.
Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно интелектуалната собственост и торент-сайтовете. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.