Автор: Преслав Балджиев
Всеки човек е чувал за Страната на неограничените възможности. Сега, тези неограничени възможности все повече се предоставят от интернет-пространството и неговите платформи за социални медии, които се оказват изключително гостоприемни за всякакви творци, любители и продуценти. Широкият кръг от хора, до които достига генерираното съдържание поставя на дневен ред различни въпроси, а един от най-важните е по какъв начин се гарантират правата на авторите.
Какво са платформите за социалните медии?
Най-просто казано, платформите за социални медии представляват едно виртуално общество, в което отделните индивиди взаимодействат помежду си, като в най-общия случай разменят текстови съобщения (възможно е да разменят и текстови, аудио или видео файлове). Най-популярните социални медии към момента са Facebook, YouTube, Twitter, Instagram, а все по-голям пазарен дял заема и платформата на TikTok.
Интелектуалната собственост между потребители на социалната медия
Социалните медии уреждат по еднотипен начин въпросите свързани с интелектуалната собственост. Още в Общите им условия за ползване се споменава, че всеки потребител е длъжен да качва и споделя съдържание, на което е автор или да качва и споделя такова съдържание, за което има разрешение от автора.
За да осигурят защита на авторското съдържание, всички социални медии използват най-простата система – Системата на докладването. Тя се основава изцяло на субективна преценка – даден потребител вижда съдържание, на което е автор, но което е споделено от друг потребител без никакво основание и разрешение. В този случай авторът на съдържанието може да сигнализира платформата за социална мрежа, като докладва въпросното съдържание под претекст, че нарушава чужди авторски права/права на интелектуална собственост.
Важно е да се посочи, че щом дадено съдържание е докладвано, потребителят, който неправомерно го е качил или споделил, ще бъде известен. С това известие платформата на социална мрежа ще даде възможност на „потърпевшия“ от докладването потребител да обясни своите действия – това е възможност за него, а не задължение. Възможно е да се стигне и до пряка кореспонденция между двамата потребителя, в която съвместно да вземат решение за използването на въпросното съдържание.
Платформи като Facebook и YouTube използват и по-сложни системи за защита на авторските права – ясен пример за това е Contend ID на YouTube, която е разпознава регистрираното в нея съдържание, когато е качено от друг потребител.
Социалните медии и интелектуалната собственост на потребителите
Освен правата върху съдържанието между отделните потребители, платформите за социални медии уреждат по идентичен начин и отношенията си със същите потребители за същите авторски права и права на интелектуална собственост.
Грешно е да се смята, че публикуването на дадено съдържание (било то снимка, текст, видеоклип или аудио-файл) представлява прехвърляне или отказ от авторски права или права на интелектуална собственост. Всъщност с подобно качване на авторско съдържание, потребителят продължава да бъде титуляр на авторските права/правата на интелектуална собственост, но учредява в полза на социалната медия неизключителен, прехвърляем, безвъзмезден световен лиценз, който може да подлежи на последваща сублицензия. Лицензът е в сила до изтриване на съдържанието или изтриване на потребителския профил. Макар и потребителският профил да бъде заличен е възможно съдържанието да продължи да фигурира в платформата по различни причини – една от възможните хипотези е съдържанието да е споделено от друг потребител. В този случай лицензията ще продължи да действа, докато съдържанието не бъде изтрито от потребителя, който го е споделил.
От значение е и дали съдържанието е публикувано като частна или публична публикация (или през частен или публичен профил). Според решение на дело, заведено пред съд в Ню Йорк, публичните постове или публикации, направени през публичните профили, предоставят възможност на платформата за социални медии Instagram да даде право на трети страни да използват публикуваното съдържание, без то да е в разрез с авторските права на автора.
Макар зад Океана правната система да се основава на прецедентното право, решенето би се оказало ключово и за начинa, по който други платформи на социални медии уреждат отношенията си с потребителите.
Заключение
Към момента платформите за социални медии спокойно могат да бъдат наречени силната страна, тъй като уреждат едностранно отношенията с потребителите си чрез предварително създадени Общи условия и Декларации. Подобно решение изглежда логично, като се има предвид огромният брой потребителски профили, които досега са регистрирани, но пък така е възможно да се създадат отношения, които не са между равнопоставени страни.
Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно социалните медии и интелектуалната собственост. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.