Авторско право

Copyright срещу Copyleft: защо някой би се отказал от правата си?

Автор: Пънар Кязим

Copyright или иначе казано авторското право е изначално право на създателите на произведения на науката, литературата и изкуството. Авторското право, може смело да се каже, е това което превръща всички тези създатели в творци, защото то признава именно творческия процес и източника на крайния творческия резултат. И то е това, за което всички творци се държат здраво. При тези условия някой би ли се отказал от авторските си права, при това доброволно? Не? Всъщност, да!

Същност на Copyleft

Copyleft е всъщност една интересна лингвистична заигравка, игра на думи. Copyright= copy+right, в превод авторско+право или второ значение на думата right- десен. Използвайки този смисъл на думите и насочвайки вниманието върху обратното на десен, т.е. ляв (right- left), преди повече от десетилетие се създава т.нар Copyleft движение. То изповядва едно верую- свобода на използване на обекти на авторското право, с ясната цел, че това се случва без ограничения и безвъзмездно за ползвателите. Оказва се, че съществуват творци, при това не малко, които не желаят да поставят рестрикции при използване на техните произведения. Не желаят и те самите, и ползвателите да бъдат ограничавани от буквата на закона, от нормите на законите за авторски права и правилата, създаде някога, някъде, от някого.

Условия на Copyleft

Copyleft не поставя ограничения, но поставя условия, при които да се извършва свободното използване. А тези условия не целят да поставят рамки и граници, както е при авторските права, а целят да се избегне по-нататъшното поставяне на такива. Казано с прости думи, условието е свободно използваното произведение да продължава да се използва свободно, в случаите на създаване на производни от него произведения. Тоест, всяко следващо произведения по веригата, трябва да бъде предоставено на ползвателите свободно, без ограничения и без финансови изисквания.

Свобода на….

Copyleft дава три основни свободи, които могат да се посочат и като три своеобразни стълба, на които лежи концепцията.

Свобода на използване на произведението. При нея произведението може да се използва по всякакъв начин, без ограничения и абсолютно свободно. Не е необходимо да се изисква изрично разрешение от твореца за предприемане на действия свързани с произведението.

Свобода на изучаване на произведението. Приложение тази свобода има по отношение на софтуерните продукти. Свободата на изучаване позволява софтуерът да бъде изучаван, разглеждан, променян с цел внасяне на подобрения.

Свобода на промяна на произведението и свобода на разпространяване на производни произведения. В това число влизат какво преводи на литературни произведения, така и ремикси на музикални произведения, репродукции на художествени произведения и други. Не трябва да се забравя условието производните също да се разпространяват свободно, без ограничения.

А защо Copyleft?

Защо всъщност някой би се отказал от авторските си права и евентуалните финансови резултати, които биха възникнали в следствие от активното прилагане на тези прави? Отговорите са няколко и са прозаични. Зад това решение на някои творци стои желанието да популяризират своята работа. Безплатното предлагане на нещо е най- лесният начин то да достигне до много хора. За други творци подбудите са изцяло алтруистични- те желаят да оставят нещо значимо след себе си и това е начинът на го сторят- като предоставят безплатно и без ограничения своите произведения. Съществуват и създатели, особено в сферата на IT, които са все още новаци и придобиват опит работейки под Copyleft. Създават обекти, като след това наблюдават къде да грешките и как те биват променяни от по- опитни от тях.

Copyright или Copyleft- всеки творец сам избира. И грешен избор не съществува. За някои е важно на всяка цена да имат своите права, а за други- на всяка цена да имат своето признание, макар и срещу свободно използване на произведенията им.

Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно Copyright срещу Copyleft. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”