Автор: Пънар Кязим
Интелектулната собственост започва все повече да се осъзнава като важен фактор за успеха на бизнеса по нашите географски ширини. Важен нематериален актив по света, тя започва да натежава все повече в българската действителност и бизнесите да отварят очи за безбройните възможности, които тя дава за развитие, за успех, за печалби. И все повече икономическите обекти осъзнават, че интелектуалната собственост не е просто теория или просто наука, или само дял от правото, а тя е действителна част от ежедневието- в търговското наименование на бизнеса, в дизайна на продуктите, във формата им, в особеностите и спецификите на предлаганите услуги, в знанията, уменията и компетенциите на персонала, в иновациите, които се използват в ежедневните дейности. Разбира се, за някои може все пак въпросът с интелектуалната собственост да се стори преекспониран, преувеличен, неотносим към конкретна ситуация, специфичен бизнес, даден икономически казус. Но какво ако не е така? Какво ако интелектуалнатa собственост в действителност е тясно обвързана към всеки аспект на живота и на бизнеса? Или ако може да стои в основата на успеха? Или да бъде невидимото ядро, около което да се заформи живият организъм на икономиката, културата, социалния живот?
Всъщност, да не обърнеш внимание на интелектуалната собственост, като субект, част от обществото, може да не бъде такава огромна драма. Просто човек не би оценил възможностите, не би съблюдавал правата на притежателите на интелектуална собственост и своите собствени задължения като техен ползвател. Но един икономически субект, една компания, да не обърне внимание на интелектуалната собственост може да се равнява в най- добрия случай на пропуск на редица възможности, в по- уменерен вариант до бизнес крах и загуби, а в най- тежката форма на последствия- на смърт и тотално погиване на бизнеса. Как така?
Собствениците на бизнес винаги трябва да си представят пропуска от възползване от възможностите на интелектуалната собственост като отключена врата, която вместо да отворят смело, те стоят тихо от другата ú страна и плахо чукат, очаквайки някой да отвори и даде път към възможностите. Но възможностите са там, вратата е отключена, но ги няма знанията, познанията, усета, за да бъде смело открехната тази врата, а възможностите просто грабнати. Непознаването, неотчитането на интелектуалната собственост като актив и важен фактор за развитие на бизнеса, може да доведе до пропускане на тези възможности.
На фона на това, вариант с бизнес крах и загуби изглежда по- голямото зло. И може би това е една от спирачките фирмите да поискат да изучат интелектуалната собственост, да я използват и да се възползват от нея… Ако те не я закачат и тя няма да ги закача, т.е. няма интелектуална собственост, няма проблем. Но отново се връщаме на отключената врата. Знаейки, че зад нея има възможност, заслужава ли си човек да не открие вратата и да не разбере каква е тя? Това не е ли против едно от основните правила на бизнеса, да се грабва всяка възможност и да се предприемат премерени рискове? Ако рискът го няма, ще го има ли бизнеса?
Третата ситуация от непознаването и неизползването на интелектуалната собственост е смъртта и погиването на бизнеса. Бизнесите биха възразили, че нещо, което не използват не може да навреди на дейността и на финансовите резултати от нея. Но дали това е така? Ако конкурентите включат усилено в дейността си иновации, които са обекти на интелектуалната собственост; ако пазарът започне да ги изисква; ако потребителите ги желаят, а бизнесът не желае да се ангажира с тях, дали този бизнес би оцелял и просъществувал?
В настоящата действителност, в реалността на днешната ситуация, ако не единият, то вторият или третият сценарий свързани с интелектуалната собственост има вероятност да се случат. Или по- скоро да бъдат причинени умишлено от собственика на бизнеса. Защо умишлено? Защото да знаеш, че зад вратата те очаква нещо и да не поискаш да се докоснеш до него, означава умишлено да се откажеш от криещата се оттатък възможност, често благоприятна.
И така, остава отворен въпросът, дали бизнесът ще очаква някой да му отвори вратата на интелектуалната собственост или просто смело ще премине през нея, за да се сблъска с възможностите, които го очакват?
Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно авторските права. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”