Автор: Пънар Кязим
Светът на интелектуалната собственост е изключително интересен, безкраен и, може да се каже, всеобхватен. В него има както правила, така и изключения. Но какво ако правилата започнат да се превръщат в изключения, а изключенията в правила? Звучи непонятно и нетипично за една сериозна система, като системата на интелектуалната собтсвеност, но може би това е пътят, по който тя активно е поела. И по-конкретно един от нейните дялове – авторските права. А тази посока е поета не без активното участие на Creative Commons системата.
Идеята зад Creative Commons
Creative Commons е система, която не цели заобикаляне на авторските права, не цели оборването им, нито неглижирането им. Напротив. Тази система има за цел закрила на авторските права, но под един по-свободен, по-либерален и по-достъпен за ползвателите режим. В основата на Creative Commons стои идеята за свобода на използване на произведения на науката, литературата и изкуството, с цел безпрепятствено разпространяване на знанието в различни негови форми. Creative Commons не само признава авторството и креативността на създателя на едно произведение, но и му дава право да избере дали и в каква степен да ограничи потребителите да използват това негово произведение. Creative Commons разглежда авторските права на принципа „чашата е наполовина празна – наполовина пълна” и вижда в тях не толкова средство за защита на правата на твореца, колкото способ за ограничаване правата на потребителите.
Creative Commons мисленето за творците
Най-интересното в случая, всъщност, не е как самата система е изградена и работи, а че много творци са изключително доволни от тази система и творят в синхрон с нея, създават своите произведения с ясната представа, че желаят да използват не системата на авторските права, а системата на Creative Commons. Казусът дори може да се погледне от една друга гледна точка, според която, пред своите права, творецът предпочита да спази, уважи и разшири правата на потребителя, на ползвателя. А впоследствие, този потребител, този ползвател, да се отблагодари на автора със своята висока оценка, с разпространяване и популяризиране на авторовата творба.
Приложение на Creative Commons
Creative Commons може да се приложи на база на четири режима, които съществуват както поотделно, така и в комбинация. Всеки от тези режими има свое изображение, вид икона, които се поставят и носят значение и символика. И всяка една малка икона, поставена върху определено произведение, дава пълна информация за режима, за желанието на автора и за правата и рамките на свободно използване.
Приписване (Attibution) – ползвателят има право да копира, разпространява, показва, изпълнява, създава производни произведения, при условие, че посочи автора на оригиналното произведение.
Споделяне (Share Alike) – ползвателите могат да разпространяват оригинално произведение и неговите производни под същия лиценз, под който е оригиналът.
Нетърговска цел (Non–Commercial) – всички действия свързани с оригиналното произведение, включително създаване на производни произведения, трябва да се извършват с некомерсиална цел.
Без производни (No derivatives) – ползвателите могат да копират, показват, изпълняват, разпространяват оригиналното произведение, но нямат право да създават производни произведения.
Creative Commons не е против авторските права. Не е и „за” авторските права, или поне не в техния силно ограничителен в някои аспекти вид. Creative Commons е за това творците да имат свободата, да решат кои права да запазят за себе си и каква свобода да дадат на ползвателите на техните произведения. Защото творецът не твори за себе си, той твори за своята публика и за ползвателите.
Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно Creative commons. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”