Закон за защита на търговската тайна

През 2019 година беше приет и влезе в сила Законът за защита на търговската тайна. С приемането на новия закон България транспонира Директива (ЕС) 2016/ 943 от 8 юни 2016 година.

Приемането на закона е стъпка в развитието на интелектуалната собственост и ще осигури на бизнеса в България средства за защита в областта на търговската тайна, където до сега предприемачите бяха уязвими.

Законът за защита на търговската тайна цели да уреди условията и  реда  за защитата  на търговската тайна от  неправомерно придобиване, използване и разкриване. Настоящата публикация има за цел да представи основните положения уредени в Закона за защита на търговската тайна.

Какво представлява търговската тайна?

Определението за търговска тайна се съдържа в чл.3 от Закона за защита на търговската тайна, като това е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

  1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
  2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
  3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Притежател на търговска тайна може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна, а нарушител е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна.

Придобиване, използване и разкриване на търговска тайна

Кога е налице правомерно придобиване на търговска тайна?

Придобиването на търговска тайна е правомерно, когато е извършено:

  1. чрез независимо откритие или създаване;
  2. чрез наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или обект, който е бил предоставен на разположение на обществеността или е законно притежание на придобилото информацията лице, което не е правно задължено да ограничи придобиването на търговската тайна;
  3. чрез упражняване на правото на информация и консултация от страна на работници или служители или техните представители в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство;
  4. по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Кога е налице неправомерно придобиване на търговска тайна?

Придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез:

  1. нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена;
  2. друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:

  1. придобило неправомерно търговската тайна, или
  2. нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или
  3. нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна не се смята за неправомерно в следните случаи:

  1. при упражняване на правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до информация по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
  2. за разкриване на престъпления, нарушения или други противоправни деяния, когато това се извършва с цел защита на обществения интерес;
  3. когато работници или служители разкриват търговска тайна на техни представители в рамките на законовото упражняване на функциите на представителството в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство, ако разкриването е било необходимо за упражняването на тези функции;
  4. за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското законодателство.

Производство за защита на търговската тайна

Притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:

  1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
  2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
  3. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
  4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
  5. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Правото на иск на притежателя на търговска тайна се погасява с изтичането на 5 години от извършване на нарушението.

Важно е да бъде отбелязано, че преди предявяването на иска, както и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, по искане на притежателя на търговска тайна съдът може да наложи следните временни обезпечителни мерки:

  1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка;
  2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа на тези стоки, както и тяхното съхранение с тези цели;
  3. задържане чрез изземване и предаване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение, включително когато са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; изземването и предаването се извършва по отношение на лицето, в което се намират, със запор;
  4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Съдът може да определи внасяне на гаранция от ответника вместо прилагане на посочените мерки. Размерът на гаранцията се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ищецът би претърпял, ако ответникът продължи да ползва търговската тайна. Не се допуска разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция.

Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

С решението по делото съдът установява неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна и съобразно искането на ищеца и конкретните обстоятелства може да наложи по отношение на нарушителя следните мерки:

  1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
  2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на стоките с тези цели;
  3. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
  4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Съдът може да наложи посочените мерки за определен срок, достатъчен за отстраняване на всички търговски или икономически предимства, които нарушителят е получил от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

По искане на ищеца съдът може да наложи и една или повече от следните мерки по отношение на стоките или услугите – предмет на нарушението:

  1. изтегляне на стоките от пазара или по искане на притежателя на търговска тайна – предаване на стоките на юридически лица с нестопанска цел за дейности в обществена полза;
  2. премахване на тези характеристики на стоките или услугите, във връзка с които е установено нарушение;
  3. унищожаване на стоките или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на търговската тайна.

Изпълнението на наложените със съдебно решение мерки става по реда на Гражданския процесуален кодекс.

В случай че имате необходимост от консултация във връзка с това как можете да защитите вашата търговска тайна, ви препоръчваме да потърсите съдействие от специалист с опит в тази материя. Красимира Кадиева с удоволствие ще Ви съдейства при изготвянето на споразумение за защита на търговска тайна, тъй като в практиката си адв. Кадиева многократно е изготвяла договори за неразкриване на търговски тайни, както на български, така и на английски език.

ВСЕКИ КЛИЕНТ ЩЕ ПОЛУЧИ КАТО ПОДАРЪК ЕЛЕКТРОННА КНИГА СЪДЪРЖАЩА СТАТИИ С ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ.

ПРИ ЗАЯВЯВАНЕ НА НЯКОЯ ОТ УСЛУГИТЕ НИ ПОВТОРНО, ПОЛУЧАВАТЕ ДО 15 % ОТСТЪПКА.

Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, има за цел да предостави информация относно Закона за защита на търговската тайна. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с автора Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни като е официално вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Службата на ЕС за интелектуална собственост. Красимира Кадиева изготвя споразумения за защита на търговска тайна на български и английски език.