Автор: Пънар Кязим
Това, което превръща една нация в такава, което е коренът на един народ, това са битът и културата, които век след век, поколение след поколение се наследяват. Без тях, без традиционните знания, един народ не може да съществува като такъв, а една нация няма от какво да бъде обединена. Има нации и нации- тоест такива с изключително богати бит, култура и традиционни знания и такива, с изключително ограничени, макар и самодостатъчни за тях. Друг в въпросът, че съществуват нации с традиционни знания, които са не само ценни в исторически и културен аспект, но са и изключително ценни от научна гледна точка. Много нации имат свои традиционни знания, които са от такова естество, че има изключителна важност, излизаща извън пределите на общността. Такива например са традиционните знания в областта на медицината. Но как те могат да бъдат опазени и да се държат настрана от нездравия финансов интерес на различни юридически и физически лица или да бъдат опазени от злоупотреби? Отговорът е прост – посредством закрила под шапката на интелектуалната собственост.
Традиционните знания като обект на интелектуалната собственост
По дефиниция на WIPO, традиционните знания са познания, умения, ноу-хау, практики и сходни, които се пазят, развиват и предават от поколение на поколение, векове наред, в рамките на една и съща общност и определят в една или друга степен културната и духовната идентичност на тази общност. Традиционните знания като обект на интелектуалната собственост закрилят самите знания и познания, без значение и оглед на тяхната форма. Достатъчно е тези знания и умения да са част от идентичността, историята и развитието на общността, в която циркулират.
Защо е трудна закрилата?
Закрилата на традиционните знания е истинско предизвикателство. Факт е, че много знания и умения предавани през поколенията, не могат да бъдат проследени до своя първоизточник, както и не могат да бъдат дефинирани, определени или отнесени към конкретна общност. Често, параметрите на традиционните знания са неопределени, поради културни асимилации, различни исторически събития или други, които са останали назад във вековете. Друг проблем свързан с традиционните знания и техните дефиниране и закрила е фактът, че много от тях имат нематериален характер и дори нямат носител, с който да са свързани. Това са например песните предавани от уста на уста, преданията, легендите, традиционните рецепти и други.
Модерното срещу традиционното
Въпреки, че в много области и сфери на живота традиционното отдавна да е изместено от модерното, в областта на традиционните знания се наблюдава обратния процес – в много сфери на живота започва завръщане към традиционното. На какво се дължи това? С напредването на науката, в частност технологиите и медицината, специалистите започват да откриват все повече начини да влагат традиционните знания в съвременните научни постижения, да развиват традиционните знания и да извличат максимума от тях. Особено активно това се прави във фармацевтичната и козметичната индустрии, където започват да се преоткриват отдавна познати на определени общности тайни на природата, които днес могат да бъдат адекватно използвани и са актуални, с търсен и желан положителен ефект. Това превръща традиционните знания в цел на много гиганти в тези две индустрии и изправя в един сериозен сблъсък традиционното срещу модерното. И когато, и който успее да използва традиционните знания и да ги модернизира или да използва модерните технологии и да ги приложи адекватно върху традиционните знания, ще открие истинско съкровище.
Опазване на традиционните знания
Именно ценността на традиционните знания е разковничето на засилващия се интерес към тях. Интерес, какъвто никога до момента в човешката история не е бил проявяван. Традиционните знания са наистина един безценен и безкраен източник, който може да бъде използван както по своето първоначално предназначение, а именно скрепяващ елемент за общността, така и като средство за иновации, развитие в областта на науката и дори конкурентно предимство. Все още, за съжаление, не съществува единна международна система, която да е взела под крилото си традиционните знания и да ги закриля по един недвусмислен, адекватен и изчерпателен начин. И това е може би единственият, но значим и важен пропуск, на системата на интелектуалната собственост. И в тази насока следва да се работи през следващите години.
Традиционните знания, често за хората се заключават в неща, с които са свикнали да се сблъскват ежедневно, и които приемат за част от своята същност, бит, живот, ежедневие. Но традиционните знания са нещо изключително ценно и отвъд човешките простички представи, освен нещо, което да определя идентичността на една общност, може да се превърне в истинско съкровище – икономическо, медицинско, научно, финансово.
Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно традиционните знания. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”