Автор: Бояна Бояджиева
С решението си по дело C-460/20, Съдът на ЕС постанови, че лицето, което управлява интернет търсачка, следва да премахне от резултатите на търсене препратките към информация, за която подалото искането лице докаже, че е очевидна неистина. Решението е постановено в резултат на преюдициално запитване от Федералния върховен съд на Германия във връзка с правен спор, свързан с упражняването на правото на изтриване („правото да бъдеш забравен”).
При тълкуването на правдната уредба на ОРЗД, Съдът на ЕС припомня три важни съображения в него:
По смисъла на съображение 4, правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да се разглежда във връзка с неговата функция в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.
Съгласно съображение 39, следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават.
Съображение 65 диктува, че субектът на данни следва да има право на коригиране на личните данни, свързани с него, както и правото „да бъде забравен[…]“, когато запазването на тези данни е в нарушение на настоящия регламент или на правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът. […] По-нататъшното запазване на личните данни обаче следва да бъде законно, ако е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и правото на информация […]“.
Уповавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека, Съдът на ЕС добавя, че за да да се извърши претегляне между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване и на информация, трябва да се вземат предвид някои релевантни критерии, като приноса при обсъждане в общ интерес, известността на съответното лице, предмета на репортажа, предходното поведение на субекта на данните, съдържанието, формата и отзвука от публикацията, както и начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, и нейната достоверност.
Следователно, въпреки че правата на зачитане на личния живот и защита на личните данни принципно имат предимство пред законния интерес на интернет потребителите, които потенциално биха могли да имат интерес от достъп до въпросната информация, това равновесие може да зависи от релевантните обстоятелства във всеки отделен случай, по-специално от естеството на тази информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на субекта на данни, както и от интереса на обществеността да разполага с посочената информация.
Такава ще е хипотезата, когато субектът на данните играе важна роля в обществения живот. Tази тенденция, обаче, както бе отбелязано от генералният адвокат, се преобръща във всички случаи, в които се окаже, че дори част от информацията, посочена в искането за премахване от резултатите при търсене, е неистинна.
Важно обстоятелство е, че информацията или част от информацията, която е посочена в искането за премахване, не трябва да е с маловажен характер спрямо цялото съдържание.
Съдът приема, лицето, което управлява интернет търсачката не може да бъде задължено да упражнява активна роля при издирването на фактически обстоятелства, за да определи дали искането за премахване е основателно и уточнява, че лицето, което иска премахване от резултатите при търсене поради неистинност на тази информация, трябва да докаже, че тази информация е очевидно неистинна или че такава е поне част от тази информация, която не е маловажна от гледна точка на цялото съдържание.
В случай, че подалият искане за премахване на препратка от резултатите на търсене, представи релевантни и достатъчни доказателства, с които може да подкрепи искането и с които се установява очевидната неистинност на информацията или на поне част от нея, към която препраща резултат от търсенето, управляващият интернет търсачката е длъжен да уважи това искане. Същото важи на още по-силно основание, ако подалото искането лице представи съдебно решение, съдържащо констатация в този смисъл.
Когато не е представено такова съдебно решение и когато не следва очевидно неистинният характер на информацията, към която се препраща в резултат от търсенето, управляващият интернет търсачката не е длъжен да изпълни искането. В този случай подалото искането лице трябва да може да сезира надзорния или съдебния орган, за да може той да извърши необходимите проверки и да разпореди на администратора на лични данни да предприеме необходимите мерки.