Автор: Преслав Балджиев
В настоящата статия ще бъде предоставена подробна информация относно алтернативното решаване на спорове.
Динамичността в обществените отношения често създава някакви неразбирателства между търговец и потребител. Тези недоразумения нерядко могат да бъдат решени чрез открит разговор в духа на разбирателството. Като изхожда от тази идея, българският законодател направени промени в Закона за защита на потребителя (ЗЗП), които дадоха възможност за алтернативно решаване на спорове.
Какво представлява алтернативното решаване на спорове?
Алтернативното решаване на спорове (АРС) представлява извънсъдебен способ, при който трета независима страна, различна от съд, се произнася по създал се конфликт между търговец и потребител. Важна специфика е, че спорът трябва да е възникнал за предоставена стока или услуга от търговец, чието седалище се намира в държава-членка на ЕС. Решението няма задължителен характер за страните – то е повече като предложение, с което да се защитят интересите както на търговеца, така и на потребителя, без да се стига до съдебно дело. Ако страните не са доволни от предложеното решение, то те могат да отнесат спора си до компетентен съд.
Алтернативно разрешаване на спор представлява и платформата за Онлайн разрешаване на спор с единствената разлика, че втората може да се използва единствено за стоки и услуги, които се предлагат по интернет.
Кога алтернативното решаване на спорове не е приложимо?
Макар и предвидено като възможност, алтернативното решаване на спорове не е винаги е допустимо. Страните не могат да прибегнат до извънсъдебния способ, ако:
- Спорът не е отнесен до компетентен орган;
- Потребителят не се е опитал първо да разреши спора директно с търговеца;
- Изтекли са 3 години от възникването на спора;
- Ако спорът е под или над определена сума (зависи от компетентния орган);
- Разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на компетентния орган поради фактическа и правна сложност;
- Спорът има за предмет застрашаване или увреждане на човешкото здраве или обществения ред и сигурност;
- Спорът има за предмет услуги от областна на висшето образование и здравеопазването;
- Бъде установено, че по същия спор има заведено съдебно или арбитражно дело, или се решава от друг орган за извънсъдебно решаване на спорове, включително открита процедура по медиация или от органите на досъдебното производство.
Органи за алтернативно решаване на спорове
Чрез ЗЗП се създадоха няколко органа, които могат алтернативно да разрешават спорове. Органите са разделени по отделни икономически сектори, което служи за определяне тяхната компетентност и което си личи от тяхното име („Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на…“).
Съществува и Обща помирителна комисия към Комисия за защита на потребителите, която разглежда спорове от секторите, които не попадат в обхвата на Секторните комисии, както и спорове получени чрез платформата за Онлайн разрешаване на спорове. Общата помирителна комисия има подразделения във всеки областен град.
Процедура по алтернативно решаване на спорове
Започването на процедура по алтернативно решаване на спорове е възможно чрез:
- Портала на Комисия за защита на потребителите (секция „Помирителна комисия“)
- Факс, поща или на гише в някое от поделенията на КЗП;
- Платформата за онлайн разрешаване на спорове (ако става въпрос за стоки и услуги, които са предоставени чрез интернет) – процедурата е ясно обяснена в друга статия.
Преди всичко, потребителят трябва да избере към коя Комисия да отнесе спора – в платформата на КЗП има специална секция, в която се посочва кой орган за кой случай е компетентен. Освен това, потребителят разполага и със списък на търговците, които са изразили готовност доброволно да участват в извънсъдебната процедура.
При подаване на заявление за алтернативно решаване на спорове потребителят изрично трябва да посочи, че спорът първоначално е отнесен към търговеца. Едва тогава потребителят ще бъде препратен към друга секция, в която да попълни своите данни. С правилното попълване на електронния формуляр, потребителят ще получи входящ номер, с който може да следи развитието на своята жалба.
Възникналите спорове се разглеждат неприсъствено от компетентния орган като цялата процедура се води в писмена форма, а решението се взема в рамките на 90 дни, въз основа на предоставените документи, експертизи, становища на страните. При по-голяма сложност на спора, срокът може да бъде удължен с 20 работни дни. Решението следва да се изготви в двуседмичен срок след приключване на процедурата по същество и то няма задължителен характер за страните – ако една от тях не е съгласна с него, може да отнесе спора до компетентен съд. При одобрение на решението от търговеца и купувача, то получава силата на споразумение между двете страни. Независимо дали страните одобрят или отхвърлят решението, те трябва писмено да изразят дали го приемат или не в рамките на 10 работни дни.
Веднъж разглеждан, спорът не може повторно да подлежи на алтернативно решаване – тогава е необходимо той да бъде отнесен към компетентния съд.
Предимства на алтернативното решаване на спорове
- Бързина – срокът за съответният компетентен орган е 90 дни, докато съдебното разрешаване на спор може да се проточи с месеци, а понякога и години;
- Финансов аспект – алтернативното решаване на спорове не е скъпоструващо, заради липсата на такси и адвокатски хонорари;
- Гъвкавост – за сметка от съденото производство, в което всеки документ трябва да бъде изготвен под определена форма, при алтернативното решаване на спорове няма подобно изискване;
- Дискретност – постигнатото споразумение за страните при алтернативното решаване на спорове си остава между страните и има действие единствено за тях.
Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно алтернативното решаване на спорове. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.