Договорно право

Договор за франчайзинг

Автор: Преслав Балджиев

В настоящата статия ще бъде предоставена подробна информация относно договора за франчайзинг.

Договорното право е всеобхватен клон на юридическата наука, заради големия брой наименувани и ненаименувани договори, които са уредени в Закона за задълженията и договорите. Със сключването на сделки могат да се развиват отношения от всякакво естество, които не противоречат нито на установените разпоредби, нито на общоприетия морал, между всякакви лица, а в това число и с представители на общини и държавата.

Това че договорното право стъпва върху отношенията, възникнали между две страни, може да послужи като ясен признак за развитието на икономиката в дадено общество – съвсем нормален извод би било, че колкото по-развита е икономиката, толкова повече дейности тя ще обхваща, а това означава и повече отношения, които да бъдат регулирани чрез договори.

Заради начинa, по който се развива икономиката в днешно време, а именно чрез търсене на чуждестранни инвестиции и примамване на чуждестранни компании да стъпят във външен за тях пазар, все по-широко приложение намира договорът за франчайзинг.

I. Какво е договор за франчайзинг?

Най-лесно, договорът за франчайзинг може да бъде определен като търговска сделка – все пак се сключва между страна, която вече развива търговска дейност и е икономически по-силна, и страна, на която, в най-лошия случай, ѝ предстои да започне такава дейност. Така финансово по-слаба страна получава разрешение да развива своя самостоятелна дейност, като я асоциира с бизнеса на насрещния контрахент, използвайки неговата марка, търговска тайна, производствен опит или други права върху обекти на интелектуална собственост единствено и само в рамките на уговорената за това територия. Разликата в степента на развитие позволява на икономически по-силната страна едностранно да определя условията, при които ще се сключи договорът, и клаузите, които ще залегнат в него (по това договорът за франчайзинг наподобява договор, сключен при общи условия).

II. Какви са предимствата на договора за франчайзинг?

Сключването на договор за франчайзинг предоставя на икономически по-слабата страна по-голяма сигурност, защото усилията и инвестицията, било то на време или пари, биха били по-малко заради подкрепата на другата страна. Наравно с това обаче първият се задължава да спазва изисквания, които са наложени от насрещния контрахент и да му изплаща уговореното възнаграждение.

Със сключването на договора, насрещният контрахент има възможността да разшири дейността си, стъпвайки на нови пазари, като това е поверено в ръцете на другата страна (в случая тези взаимоотношения наподобяват наемането на подизпълнител). Наравно с това икономически по-силната страна може да се задължи да предостави финансова помощ, да осигури определен брой машини или други средства, които са свързани с развиването на франчайз обектите – задълженията, които трябва изрично да бъдат посочени в съответния договор.

III. Нормативна уредба

В българското законодателство липсва конкретна уредба на договора за франчайзинг. Като понятие може да бъде срещнато в параграф 1, точка 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното и подоходно облагане. Според заложения текст франчайз представлява „съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.“

Правото на Европейския съюз е доразвило в по-широка степен нормативната уредба, която регулира договора за франчайзинг. Още през 1972 е разработен Европейски етичен кодекс на франчайзинга. В последствие се издават Регламент 330/2010, в който се уточняват и разясняват ключови за франчайзинга понятия (вертикални споразумения, касаещи условията, при които страните могат да купуват, продават или препродават определени стоки или услуги; вертикални ограничения, чрез които се налага ограничение на конкуренцията при наличие на вертикално споразумение; и други), както и Насоки към регламента.

IV. Разграничение между лицензионен договор и договор за франчайзинг

Вземайки се предвид свободата на договаряне, често е трудно да се определи вида на един договор. Така се стига до случаите, в които се смесват договор за франчайзинг с такъв за лицензия. Преди всичко и двата договора са дефинирани в закон – както беше споменато по-горе понятието за договор за франчайзинг е заложено в Закона за корпоративното и подоходното облагане. Определението за лицензионен договор може да бъде намерено в член 587 ТЗ, според който „с договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.“ Наравно с определението в ТЗ са поместени общи разпоредби, с които да се регулират тези отношения, например задължително вписване в Патентното ведомство на такъв договор.

Сравнявайки двете дефиниции, става ясно, че договорът за франчайзинг е с по-широко приложно поле, защото не се ограничава до предоставянето на права върху интелектуална собственост, както лицензионният договор, а наравно с това дава право и за продажба на стоки и/или предоставяне на услуги (елемент от договор за дистрибуция).

V. Съдържание на договора за франчайзинг

  1. Общи положения

Чрез общите положения се конкретизират страните и начинът, по който те ще бъдат наричани в договора – икономически по-силната страна, която най-често е наименувана „франчайзодател“, а икономически по-слабата страна бива наричана „франчайзополучател“. В този раздел на контракта могат да бъдат посочени дефиниции – пример за такива са “know-how” или търговска тайна.

  1. Цел и предмет на договора

Като всеки един договор, този за франчайз има за цел да установи трайни отношения между франчайзодателя и франчайзополучателя. Тези отношения се базират, в повечето случаи, на дългата история, която икономически по-силната страна има зад гърба си, като тук се вземат под внимание и имиджа, който по-голямата компания е изградила пред обществото, отношението, което проявява към своите клиенти и служители, наложената работна етика, общоприетият за всички обекти управленски модел, утвърдената линия за по-нататъшно развитие и други ключови елементи, върху които стъпва бизнесът на франчайзодателя.

  1. Териториален обхват

Едно от сходствата между договора за лицензия и договора за франчайзинг е наличието на териториален обхват. Така се ограничава териториалното пространство, в което франчайзополучателят може да предлага своите продукти. Наравно с териториалните рестрикции е възможно да се даде изключителното право само един единствен франчайзополучател да оперира в дадена територия – при липсата на такава предвидена клауза е възможно да се получи конкуренция между двама или повече франчайзополучатели, които са сключили два различни договора с един и същ франчайзодател (такъв пример може да се срещне в България с марката на KFC, която бива предлага едновременно от Самекс и Амрест Холдинг).

  1. Задължения и права на франчайзодателя

Най-често задълженията на франчайзодателя се изразяват в осигуряване на помощ и подкрепа за франчайзополучателя. Тези задължения могат да бъдат разгледани в три групи:

  1. Техническо съдействие – Представлява всякаква помощ, свързана с провеждане на обучения, даване на насоки, разкриване на търговска тайна, осигуряване на униформи за служителите и т.н.
  2. Оборудване и машини – Съдействието се изразява в предоставяне на машини и инструменти, необходими за направата на стоките/ предоставянето на услугите на франчайзодателя. Наравно с това икономически по-силната страна може да се задължи да се грижи за поддръжката на тези машини.
  3. Маркетингово съдействие – Изразява се във всякаква помощ свързана със създаването на реклама и рекламиране на обекта, с провеждането на кампании за набиране на клиенти, опаковката на продуктите / начина на предоставяне на услугите и т.н.

Съвсем естествено, правата произлизат от поетите задължения – в най-общи линии те са свързани с налагане на неговия бизнес-модел и осъществяването на контрол върху дейността на франчайзополучателя.

  1. Задължения и права на франчайзополучателя
    1. Възнаграждения – Франчайзополучателят се задължава редовно да изплаща възнаграждения на франчайзодателя, като възнаграждението може да бъде опредено с твърда сума или процент от реализирания оборот.
    2. Спазване на утвърдените методи и процедури Франчайзополучателят се задължава да спазва утвърдения работен модел, който обхваща чисто административната дейност на обекта, така и всеки процес, свързан с предоставянето на стоката/ услугата.
    3. Качество –Стоките/ Услугите, които са предлагани от франчайзодателя трябва да отговарят на приетия от икономически по-силната страна еталон за качество и стандарт.
    4. Конфиденциалност –Франчайзополучателят е длъжен да не разпространява разкритите му търговски тайни, know-how или каквато и да е друга ключова информация, свързана с франчайзодателя.
    5. Рекламиране на стоките/ услугите –Франчайзополучателят е длъжен да предприеме рекламни кампании, които да отговарят на утвърдения маркетингов модел, но и които да получат широк отзвук в територията, из която се излъчват, и из таргетираните групи.

Тук също правата на франчайзополучателя са правопропорционални на неговите задължения – той може да изисква от франчайзодателя всякаква съдействие за постигане на качеството, провеждането на обучения, свързани с приетите модели и процедури на управление и т.н.

  1. Възнаграждения на франчайзодателя

Както беше споменато при задълженията на франчайзополучателя, той се задължава да изплаща възнаграждения на франчайзодателя. Най-често то е под формата на процент от реализирания оборот, но е възможно страните да уговорят и твърда сума, която да бъде изплаща през равни периоди от време. Освен сумата и датата, на която тя трябва да бъде изплащана, се посочва и начинът на изплащане (най-често това става чрез банков превод по сметка на франчайзодателя). За да се подсигурят, страните е възможно да предоставят преценката за това каква сума да се изплаща на трето независимо лице, което да провери регистрираната печалба (ако възнаграждението е уговорено като процент от оборота).

  1. Търговска тайна

Едно от ключовите задължения на франчайзополучателя е да спазва конфиденциалност и да не разкрива търговските тайни, know-how или друга информация, в това число и документи, които са от ключово значение за франчайзодателя. Задължението за конфиденциалност може трае до приключване на договора за франчайзинг, но често страните уговарят срок, който продължава да тече и след като между тях няма правни отношения, скрепени с контракт.

  1. Реклама на продуктите/услугите

Като част от вече един утвърден и успешен бизнес модел, франчайзополучателят е длъжен да спазва приетите маркетингови и рекламни стратегии – затова рекламите, които предприема икономически по-слабата страна трябва да отговарят на заложените изисквания. Преди всичко, в този раздел се посочват условията, на които рекламата трябва да отговоря, кои са таргетираните групи, чрез какво средство да се осъществи рекламата (телевизия, радио, флаери, обяви във вестници или други), период на предвидените рекламни кампании. Възможно е включването и на други клаузи, които да доуточнят този елемент.

  1. Контрол

Контролът е пряко свързан със спазването на утвърдените методи и процедури на франчайзодателя, както и с качеството на предлаганите стоки/услуги. За да се гарантира тяхното прилагане, франчайзополучателят се задължа да допуска по всяко време проверяващи екипи, които да проучват както работната среда, така и работния процес. Също така за икономически по-слабата страна е възможно да съществува задължението, че през конкретизиран интервал ще предоставя доклади, отчети или друга документация свързана с развитието на обекта. На база получената информация франчайзодателят има правото да дава насоки и препоръки.

  1. Срок и условия за прекратяване

Клаузите свързани със срока и прекратяването на договора са стандартни. Договорът за франчайзинг се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен – по взаимно съгласие на двете страни той може да бъде продължен, както при същите условия, така и при нови. Предсрочното прекратяване на договора е възможно, ако някоя от страните не изпълнява своите задължения – преди да прекрати, изправната страна трябва да даде на насрещната определен срок, в който да изпълни задълженията си. При прекратяването на договора франчайзополучателят е длъжен да върне оборудването, машините и инструментите, които франчайзодателят му е предоставил, да предаде наличната документация и да спазва задължението си за конфиденциалност.

  1. Заключителни разпоредби

Заедно с условията за прекратяване и срокът, заключителните разпоредби са стандартни. Тук влизат клаузи, макар и неизчерпателно посочени, които касаят:

  1. С оглед на кое законодателство ще се тълкуват разпоредбите;
  2. Кое законодателство е приложи при неуредени от договора въпроси;
  3. Клауза, която гарантира действителността на целия договор, ако една от разпоредбите бъде обявена за недействителна;
  4. По какъв начин ще се разрешават възникнали спорове между страните;
  5. По какъв начин ще се води кореспонденцията между двете страни.

VI. Извод

Договорът за франчайзинг е една нова и недобре популяризирана в България възможност за създаване на собствен бизнес – договор, от който полза имат и двете страни. Икономическата изгода е сигурна, като се има предвид, че компания като McDonald’s регистрира повече приходи от договори за франчайз, отколкото от ресторантите си, които наброяващи повече от 35 000. Макар другата страна да трябва да се подчинява на изискванията, които една световно известна марка би наложила, тя запазва известна независимост, която е сравнима с академичната автономия на университети. А и погледнато от друга страна, договорът за франчайзинг може да се приеме като едно менторство, в което икономически по-силната страна напътства и подпомага насрещната в нейната дейност.

Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно договора за франчайзинг. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.