Абсолютни основания за отказ на марка

Автор: Бояна Бояджиева

В случай че заявите за регистрация марка/и и/или промишлен дизайн/и през 2022-2024 година, имате възможност да ви бъдат възстановени 75% от държавните такси за заявки за регистрация на търговски марки и/или промишлени дизайни. Подробна информация за помощта можете да прочетете в публикацията „Безвъзмездна финансова помощ до 75% при регистрация на търговска марка, дизайн или патент и през 2022-2024 година„.

Регистрираните търговските марки са изключително важни активи, които помагат на бизнесите да разграничат своите стоки или услуги от тези на други техни конкуренти, като същевременно им дава правото да се противопоставят на ползването на сходни и/или идентични марки на тяхната марка от други лица за идентични или сходни стоки и/или услуги в рамките на територията, на която марката е регистрирана.

Не всички заявки за регистрация на търговки марки обаче преминават безпроблемно процедурата по регистрация (изчерпателна информация за процедурата по регистрация на национална марка с действие на територията на Република България може да намерите в публикацията „Регистрация на търговска марка„) и много често биват отказани на абсолютни основания по време на експертизата по същество в Патентното ведомство на Република България.

Настоящата статия е посветена на абсолютните основания за отказ, като разглежда основните обстоятелства, поради които заявката за регистрация на марка може да бъде отказана.

I. Какво е търговска марка?

Определението на търговка марка може да намерим в чл.9, ал.1 от Закона за марките и георгафските означения (ЗМГО). Съгласно разпоредбата, търговската марка е знак (словен, фигуративен, триизмерен, звуков или комбиниран), чийто основна функция е да отличи стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, а за да може да изпълни тази функция, този знак следва да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

II. Какво представлява експертизата по същество в Патентното ведомство на Република България?

След като подадената заявка за регистрация на марка премине успешно формалната експертиза, където експерти от Патентното ведомство проверяват дали заявката е попълнена правилно, дали предоставеният списък със стоки и/или услуги е класифициран правилно и др., Патентното ведомство преминава към експертизата по същество.

Целта на екпертизата по същество е да се установи дали знакът, заявен за регистрация като марка, отговаря на законовите изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1 от ЗМГО. В случай че при извършването на експертизата се установи, че заявената марка за регистрация попада в приложното поле на чл. 11 от ЗМГО, ще бъде постановен отказ за регистрация и заявката няма да бъде публикувана в Официалния Бюлетин на Патентното Ведомство. Отказът може да бъде пълен (за всички стоки и/или услуги от списъка) или частичен (за част от стоките и/или услуги от списъка). Отказът следва да бъде мотивиран и да се посочат всички основания за него, като на заявителя се предоставя срок за отговор.

Важно е да се отбележи, че такъв отказ може да бъде преодолян и марката да премине в следващ етап от регистрацията, ако се докаже че в резултат на използването й, марката е придобила отличителен характер (повече информация относно доказване на придобита отличителност на марка може да намерите в публикацията „Доказване на придобита отличителност на марка в резултат на използване„).

III. Абсолютни основания за отказ на регистрация

Абсолютни основания за отказ на регистрация на търговска марка се основават на присъщите характеристики на самата заявена за регистрация марка и са независими от външни фактори, като например притежанието на по-ранни права от трети лица. Целта на абсолютните основания е да гарантират изпълнението на основната функция на търговските марки, а именно, че ще бъдат допуснати до регистрация единствено марки, които ще могат да отличат стоките или услугите на техните приятежатели от тези на други лица.

Затова е изключително важно още преди да се пристъпи към подаване на заявка за регистрация, да се извърши консултация със специалист, който да направи проверка за съществуването на риск от отказ съгласно изискванията на чл.11, ал.1 от ЗМГО, както и да даде съвет за промяна на марката, по начин, който би спомогнал за успешното преминаване на експертизата по същество.

За по-голяма яснота, в редовете по-долу ще бъдат разгледани различните абсолютни основания за отказ, придружени с практически примери.

а) чл. 11, ал. 1, т.1 – не се регистира знак, който не е марка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗМГО.

Както вече споменахме, за да може един знак да представлява марка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗМГО, той трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Да е знак;

2. Да може да отличи стоките или услугите на едно лице от тези на други лица;

3. Да може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява на компетентните органи и на обществеността да определят ясно и точно предмета на закрила.

Практически пример: Понастоящем не е възможно да се регистрира определена миризма като търговска марка, тъй като предметът на закрила не може да бъде определен ясно и точно. Това означава, че все още не съществуват похвати, които недвусмислено, точно и ясно да елиминират всички елементи на субективност в процеса на идентифициране и възприемане на заявения знак.

б) чл. 11, ал.1, т.2 – не се регистрира марка, която няма отличителен характер.

Тази разпоредба играе решаваща роля за поддържане на целостта на регистъра на марките, като гарантира, че само знаци, които могат да изпълняват основната функция на търговска марка, а именно да отличават стоките и/или услугите на едно лице от тези на друго, могат да бъдат регистрирани. За да се прецени дали една марка притежава отличителен харакер особено внимание се обръща на марката и връзката й със стоките и/или услугите, за които е заявена, както и със релевантния кръг потребители. Изключително често в практиката виждаме, че това основание за отказ на регистрация почти винаги е подкрепено с някое от останалите основания за отказ в решенията на експертите от Патентно ведомство.

Примери за марки, лишени от отличителен характер:

• Не се регистрират термини, обозначаващи единствено определено положително или привлекателно качество или функция на стоките и/или услугите, ако са заявени самостоятелно и/или в комбинация с други описателни термини, като например: „MULTI“, „SUPER“, „ECO“.
• Не се регистрират разширения на домейни от първо ниво – „com“, „bg“, „net“, както и съкращения на правната форма на юридически лица – „ООД“, „ЕООД“, „АД“, „Ltd.”, “GmbH”.
• Не се регистират знаци, които представляват самостоятелна буква, една цифра, препинателен знак, паричен знак или въобще всякакъв знак, който е широко използван в търговията за определени видове стоки или услуги. Примери за знаци, които не се възприемат като показателни за търговски произход са: знакът „С“ за „плодови сокове“; “$” за „финансови услуги“; „+“ за медицински услуги и др.
• Не се регистрират знаци, представляващи трудно произносими и трудно запомнящи се комбинации от букви, като например: „ЛСККМРЕБ“ за всякакви стоки и/или услуги.
• Не се регистрират знаци, представляващи прекалено дълги и трудно запомнящи се комбинации от думи, като например: „Произведено от сем. Иванови през лятото на 2011 година в гр. Мелник, в полите на планина Пирин с много труд и любов за вас!“
• Не се регистрират знаци, съставени от прости геометрични фигури и тела, като кръг, права, правоъгълник или стандартен петоъгълник, куб, конус, цилиндър. Такъв знак, съставен от проста геометрична фигура, не може сам по себе си да предаде запомнящо се от потребителите послание, поради което те няма да го възприемат като марка.
• Не се регистират триизмерни знаци, представляващи формата на самата стока или нейната опаковка, като например триизмерна марка представляваща формата на бутилка за минерална вода за стоки „минерална вода“.
• Не се регистират знаци, представляващи единични цветове или прости цветови комбинации без специфична, отличителна подредба или модел, освен ако не може да се докаже, че те са придобили отличителен характер в резултат на използването им на пазара. Така например не може да се регистира жълт цвят, защото потребителите нямат навик да правят предположения за произхода на стоките, изхождайки от техния цвят или от цвета на тяхната опаковка.
• Не се регистрират знаци, представляващи лозунги с рекламно-хвалебствен характер. Така например не може да се регистрира: „Най-ароматният прах за пране на пазара”, „Никъде не съществува по-качествен продукт от нашия”.

в) чл. 11, ал.1, т.3 – не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки и/или услуги.

Знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика, са тези, които се свързват със заявените стоки и/или услуги, а не с търговския им произход. Тази разпоредба има за цел да запази регистъра свободен от знаци, които се считат за обичайни или стандартни в определен сектор или индустрия, като гарантира, че няма да се предоставят изключителни права върху термини или символи, които трябва да бъдат свободно достъпни за използване от всички предприятия в определена област.

Примери за марки, които се състоят изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика:

• Не се регистрират знаци или означения, които първоначално не са имали смисъл или са имали различен смисъл от този, който им е придаден на по-късен етап във връзка с използванеот им за конкретна стока и/или услуга. Примери за марки, който са станали обичайни или генерични са: „АСПИРИН“; „ЦЕЛОФАН“, „ЕСКАЛАТОР“.
• Не се регистрират абревиатури, които са навлезли в неформалния език или жаргон и поради това са станали обичайни в търговията, като например „USB“; „TV“; „QR„.
• Не се регистират обичайни форми или опаковки, с които потребителите свързват дадена стока, като например форма на таблетка или форма на бутилка за напитки, които се използват често от различни производители и не се считат за отличителни за продукта на една компания.
• Не се регистират символи или икони, които са станали обичайни или често използвани при обозначаване на съответните стоки и/или услуги и обикновено се използват за обозначаване на функция или характеристика, като например икона на кошче за отпадъци за функция за изтриване в софтуерните приложения или фигуративен знак представляващ изобразена светкавица във вертикално положение, тъй като това изображение би било идентично с международния символ, известен като „символ за високо напрежение“.

г) чл. 11, ал. 1, т.4 – не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите.

Законодателят предотвратява монополизирането на знаци и означения, които пряко описват стоките и/или услугите, техните характеристики или предназначението им. Зад това основание стои общественият интерес, който в случая би бил засегнат ако се допусне регистрация на описателна марка, тъй като лицето, което я е регистрирало би придобило изключителното право върху един описателен термин, който поначало трябва да е свободен да се използва от всички, а това от своя страна би довело до накърняване на добрите нрави и свободния стокообмен.

Особеното тук е, че връзката между заявената марка и стоките и/или услугите трябва да бъде достатъчно пряка, точна и конкретна, че потребителите да я разберат без допълнително обмисляне. Оттук следва извода, че ако потребителят не успее пряко да свърже заявеният знак с конкретната стока и/или услуга, то знакът следва да бъде регистриран. Така например се регистрират марки, които насочват потребителите към дадена характеристика на стоките и/или услугите, без да ги описват директно – това са така наречените асоциативни марки.

Асоциативните марки представляват изрази, словосъчетания или други комбинации от знаци и/или означения, които загатват за естеството на конкретна стока и/или услуга, без всъщност да описват директно съответната стока и/или услуга, например „КОНФИТЮРИ ЗА СЛАДУРИ“, регистрирана за стоката „конфитюр“ и „ХОРАТА СБИРА“ за стоката „бира“.

Примери за описателни търговски марки:

• Не се регистрират знаци, които указват вида на стоките и/или услугите, като „Organic Coffee“ за стоката „кафе“; „КОМПЮТРИ“ за стоките „компютри“; „МАНИКЮР“ за „услуги, свързани с оформяне на маникюр“.
• Не се регистрират знаци, които указват качеството на стоките и/или услугите, като „PREMIUM„, „SUPERIOR“, „BEST“ за всички стоки и/или услуги.
• Не се регистрират знаци, които указват количеството на стоките и/или услугите, като „ЕДИН КИЛОГРАМ“ или „0.333 л.„;
• Не се регистрират знаци, които указват предназначението на стоките и/или услугите, като „SleepAid“ за хапчета за сън или устройства, предназначени да спомагат за добрия сън.
• Не се регистрират знаци, които указват стойността на стоките и/или услугите, като „ИКОНОМИЧНО“, „ЕВТИНО“, „3 ЛВ“.
• Не се регистрират знаци, които указват географския произход на стоките и/или услугите, като „Венецианско“ за стоки от стъкло, произведени във Венеция; „Родопско“ за стоките „вълнени одеяла“ .
• Не се регистрират знаци, които указват времето или метода на производство на стоките и/или услугите, като „ПРОЛЕТ-ЛЯТО 2024 г.“ за модна колекция; „1982“ за стоките „вина“; „РЪЧНА ИЗРАБОТКА“ за бродерии, бижута или килими.
• Не се регистрират знаци, които указват други характеристики на стоките и/или услугите, като „ВОДОУСТОЙЧИВ“ за часовници или друг вид електроника, „БЕЗАЛКОХОЛНО“ за безалкохолни напитки.

д) чл. 11, ал.1, т.5 – не се регистрира знак, който се състои изключително от:

1. формата, която произтича от естеството на самата стока;

2. формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;

3. формата на стоката, която придава значителна стойност на стоката.

Тази разпоредба е разделена на три отделни части, всяка от които се отнася до различен вид форма или характеристика. Тя е приложима не само за триизмерни форми, но и за други категории марки, като например фигуративни знаци, представящи форми. Главната цел на това основание е да предотврати възможността притежателите да получат изключително и трайно право за неограничено продължаване на действието във времето, каквото предоставя една търговска марка. Такъв тип знаци получават защита чрез други права на интелектуална собственост, като патенти и дизайни, за които законодателят е предвидил прилагането на преклузивен срок. Монополизацията на функционалните или естетически значими характеристики чрез защита на търговска марка ще ги направи недостъпни за използване от всички останали предприятия и значително ще ограничи пазара.

Примери за различните подоснования на чл. 11, ал.1, т.5:

• Не се регистрира знак, който се състои изключително от формата, от която произтича естеството на самата стока, като например триизмерна марка във формата на ножица за стоките „ножици“. Формата на ножицата е съществена за извършване на основната й функция, следователно не следва да се дава изключително право на ползване само на един производител на ножици.
• Не се регистрира знак, който се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат, като например триизмерна марка във формата на блокче от сторителен конструктор, с издатини върху горната част на блокчето и кухини във вътрешната страна на блокчето за снаждане с издатините върху горната страна на други блокчета за получаването на стена застоките „строителни игри“. Ако състоящият се от такава форма триизмерен знак се регистрира като марка, за конкурентите на притежателя на последната би било трудно да пуснат на пазара алтернативни форми, които не са сходни, защото за момента това е единствената форма, която позволява сглобяването на детски строителни блокчета едно върху друго за образуването на стена.
• Не се регистрира знак, който се състои изключително от формата на стоката, която придава значителна стойност на стоката, като например триизмерна марка, представляваща оригинално оформени прибори за хранене (вилица, лъжица и нож) посредством формата на градинарски инструменти за стоките „прибори за домакински цели“. Поради своята оригиналност, тези форми придават съществена (художествена) стойност на стоките, като се акцентира върху естетическите или декоративните аспекти, които са определящи за избора на потребителите. Целта на това подоснование е да се предотврати предоставянето на безсрочен монопол върху стилове или дизайни, които следва да бъдат защитени с други права на интелектуална собственост като дизайни (за ограничен период от време).

е) чл. 11, ал.1, т.6 – не се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави.

Знаци, които от гледна точка на индивидуалните им характеристики са смущаващи, злоумишлени, обидни, заплашителни, подтикващи към насилие и омраза или противоречат на обществения ред и на приетите принципи на морала, също ще бъдат отказани на абсолютни основания. При прилагането на това основание трябва да се прецени дали марката, конкретно и отделно, би била възприета от съответния среден потребител като действие, насочено срещу основните морални норми на обществото. При извършване на проверката, експертите в Патентното ведомство ще се водят от основните принципи на правопорядъка в Република България, посредством които се охраняват основни ценности, зачитането на които следва да се осигури задължително.

Примери за марки, противоречащи на обществения ред или на добрите нрави:

• Не се регистрират знаци, които съдържат ругатни, порнографски изображения или дискриминиращи термини, основани на признаци като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
• Не се регистрират знаци, които включват в състава си символи, широко познати като насърчаващи омразата, като например нацистки символи или други означения, свързани с групи, насаждащи омраза.
• Не се регистрират знаци, които съдържат в състава си и насърчават употребата на незаконни вещества, например „КАНАБИС“ за стоките „тютюн“.
• Не се регистрират знаци, които предават послания, противоречащи на общоприетите етични стандарти, като например насърчаване на жестокост към животни или експлоатация на хора.
• Не се регистрират знаци, които съдържат в състава си наименования или съкращения на терористични организации, както и имената на лидери на такива организации.
• Не се регистрират знаци, които съдържат в състава си образни елементи на неприлични жествове, като например среден пръст.
• Не се регистрират знаци с богохулен характер или такива, съдържащи религиозни символи, като например „РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО“.

ж) чл. 11, ал.1, т.7 – не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.

Законодателят забранява регистрацията на знаци, които въвеждат в заблуждение средния потребител. Целта на тази разпоредба е да се гарантира, че търговските марки, които служат като индикатори за търговски произход, не заблуждават потребителите по отношение на съществени аспекти на стоките и/или услугите, като например относно естеството, качеството или географския произход на стоките и/или услугите, които биха послужили при избор на стоките и/или услугите.

В съответствие със съдебната практика, оценката за това дали марката има подвеждащ характер е въз основа на следните въпроси:

1. Дали средният потребител, който счита за сравнително добре информиран, умерено наблюдателен и внимателен при избора на покупка, признава знака като носещ специфично, ясно и недвусмислено послание във връзка с естеството, качеството или географския произход (или други характеристики) на стоките и/или услугите, формулирано по такъв начин, че е невъзможно неподвеждащо използван?

2. Дали съответният потребител може да разчита на това послание и вследствие да закупи стоки и/или услуги, погрешно считайки, че те притежават определена характеристика, каквато те не могат да имат (т.е. съществува ефективно подвеждане или достатъчно сериозен риск от подвеждане)?

Примери за марки, които въвеждат в заблуждение потребителите:

• Не се регистират знаци или означения, които внушават, че стоките и/или услугите произхождат от определено място, станало известно с този вид стоки и/или услуги, като например „Чевено вино от Токай“ за стоките „вино“, когато заявителят на марката е българско физическо/ юридическо лице, което произвежда вина в гр. Асеновград.
• Не се регистират знаци или означения, когато информацията, носена от нея е в явно противоречие с естеството на заявените стоки и/или услуги, като например „Чантите от естествена кожа на Елизабет Джордж“ за стоките „чанти от изкуствена кожа; чанти от плат“ или „Био мед от Родопите“ за „глюкозен сироп, използван като подсладител за храна“.
• Не се регистрират марки, които създават заблуждаващо впечатление за качеството на стоката и/или услугата, като например „Златните пръстени на Дени“ за стоки „позлатени пръстени“.

з) чл. 11, ал. 1, т.8 – не се регистрира марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция.

Тази разпоредба има за цел да предотвратят злоупотребата с гербове, знамена или други символи, които са от значителен обществен интерес, като гарантират, че системата на търговските марки не позволява присвояване или незачитане на символи, които са от основно значение за националната идентичност, суверенитета и международното сътрудничество. Наличието на такива знаци в състава на марката, може да въведе средния потребител в заблуждение относно произхода на стоките и/или услугите, като например, че съответните стоки и/или услуги произхождат от съответната държава или организация; че стоките и/или услугите, означени със знака са гарантирани от съответната държава или организация; че стоките и/или услугите са управлявани от администрацията или публични органии на съответната държава или организация.

Въз основа на това основание ще бъдат отказани:

– Национални знамена, които са защитени почл. 6ter oт Парижката конвенция независимо дали страните членки на Съюза са уведомили за тях Международното бюро на СОИС;

– Емблеми, символи и гербове, които се съдържат в списъка, публикуван от СОИС (https://6ter.wipo.int/struct-search?lang=en).

Важно е да се подчертае, че такъв знак може да бъде регистриран, когато съответният компетентен орган предостави своето съгласие за използване.

Примери за марки, които се състоят от или включват гербове, знамена или други символи, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция:

• Не се регистират знаци, състоящи се изключително или включващи в състава си национални флагове на държави или техни имитации, които много приличат на тях – например трибагреника на Република България.
• Не се регистират знаци, състоящи се изключително или включващи в състава си гербове и държавни емблеми и други хералдически символи. Например използването на гербът на Франция (Coat of arms of France).
• Не се регистрират знаци, състоящи се изключително или включващи в състава си официалните символи на Европейския съюз и неговите институции, които биха били възприети от потребителите като индикация за връзка между заявителя и съответните европейски институции, като например дванадесетте златни звезди от Европейското знаме.
• Не се регистрират знаци, състоящи се изключително или включващи в състава си общоизвестни съкращения на международни междуправителствени организации по чл.6ter от Парижката конвенция, като например: Организацията на обединените нации (ООН), Организацията на Северноатлантическия договор, (НАТО).

и) чл. 11, ал. 1, т. 9 – не се регистрира марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес.

За да се приложи това основание за отказ, при провеждане на експертизата следва да се прецени дали наличието на знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция в състава на марката, могат да бъдат разпознати от обществото и ако да, ще направи ли обществото връзка между знака и съответната държава или организация и това разпознаване ще окаже ли влияние при избора на стоката и/или услугата.

Важно е да се подчертае, че такъв знак може да бъде регистриран, когато съответният компетентен орган предостави своето съгласие за използване.

Примери за марки, които се състоят от или включват гербове, знамена или други символи, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция:

• Не се регистрират знаци, официално признати от Женевските конвенции за защита на жертвите на войната от 12.08.1949 г., като например червен кръст, червен полумесец, червен кристал.
• Не се регистрират знаци, емблеми или гербове, които представляват особен обществен интерес.

й) чл. 11, ал. 1, т. 10 – не се регистрира марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки.

Тази разпоредба обхваща случаите, когато знаци за контрол и гаранция на изделия са частично или изцяло възпроизведени. Такива знаци и клейма се закрилят само когато са официално приети от държавите или от международни организации за контрол и гаранция.

Важно е да се подчертае, че такъв знак може да бъде регистриран, когато съответният компетентен орган предостави своето съгласие за използване. В България, единственият национален орган по акредитация на лаборатории, сертифициращи организации и органи за контрол, който може да даде своето съгласие е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

Примери за марки, които се състоят от или включват официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки:

• Не се регистрира знак, с който сертифицира, че дадената стока отговаря на изискванията на Европейския съюз по отношение на здравословност, сигурност и защиота на околната среда.

к) чл. 11, ал. 1, т. 11 – не се регистрира марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство.

Съгласно Закона за културното наследство, терминът „културното наследство“ обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

Статут „недвижима културна ценност“ се предоставя за:

• недвижими културни ценности с категория „световно значение“ – с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата. В България има десет културни и природни обекта на световното наследство на ЮНЕСКО – 1. Боянската църква; 2. Мадарският конник; 3. Казанлъшката тракийска гробница; 4. Тракийската гробница в Свещари; 5. Ивановските скални църкви; 6. Рилският манастир; 7. Античният град Несебър; 8. Природен резерват Сребърна; 9. Национален парк „Пирин“; 10. Вековните букови гори на Национален парк „Централен Балкан“, (като част от Древните и първични букови гори на Карпатите и други региони на Европа);
• групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“ (археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната) – със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии или защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – и с министъра на околната среда и водите;
• всички останали категории недвижими културни ценности – със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.

Статут „движима културна ценност – национално богатство“ се предоставя от Министерството на културата. За въстановяване на статута „национално богатство“, следва да се изисква писмена информация от съответния музеи и/или Министерството на културата.

Примери за марки, които се състоят от или включват наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности:

• Не се регистрира словна марка „Казанлъшката тракийска гробница“;
• Не се регистрира изображение на „Мадарския конник“, дори и в случаите, когато е допълнително стилизирано;
• Не се регистрира марка „PERPERIKON“;

Важно е да се подчертае, че такъв знак може да бъде регистриран, когато съответният компетентен орган предостави своето съгласие за използване.

л) чл. 11, ал. 1, т. 12 – не се регистрира марка, чиято регистрация е в нарушение на българското законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Република България или Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на географските означения.

Тази забрана обхваща случаите, където заявката за регистрация на марката може да бъде в конфликт с по-ранни географски означения. Съгласно ЗМГО, географските означения са са два вида:

• Наименование за произход – наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чиито качества или свойства се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори. Самото определение подсказва, че кумулативно се изисква 1. присъствие на човешки и природни фактори и 2. наличие на причинно-следствена връзка между тези фактори и качествата или свойствата на стоката. Като наименования за произход могат да бъдат регистрирани определени селскостопански продукти, като вина, сирена, спиртни напитки, месни деликатеси и др.
• Географско указание – наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Тук се изисква единствено стоката да притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на конкретен географски произход. Като географски указания най-често се регистрират природните изкопаеми и минералните води.

Конфликт възниква, когато заявка за търговска марка за стоки и/или услуги е идентична или сходна с географско означение и такава употреба би заблудила обществеността относно географския произход на стоките и/или услугите.

Полезна база данни за търсене и проверка на географски означения в Европейския съюз и извън него e https://www.tmdn.org/giview/.

Примери за марки, чиято регистрация е в нарушение на законодателства, предвиждащи правна закрила на географските означения:

• Не се регистрира знак, който включва защитено географско указание, като например „Champagne„, „Scotch„, „Сливенска перла“, „Ouzo“ „Българско розово масло“, „Горнооряховски суджук“, „Prosciutto Amatriciano“;
• Не се регистрира знак, който включва регистрирано наименование за произход, като например „Prosecco“ „Мавруд от Мелник“, „Сунгурларе Совиньон Блан“ и „Шардоне Карнобат“ за вина, както и „Странджански манов мед“, „Българско кисело мляко“, „Parmigiano Reggiano“ за стоки от животински произход и „Странджански билков чай“;
• Не се регистрира знак, чийто смислово значение не буди съмнение за връзката с регистрирано наименование за произход или геоградско указание, като например „PARMIDJANO REDJANO/ ПАРМИДЖАНО РЕДЖАНО“ засирена.

м) чл. 11, ал.1, т. 13 – не се регистрира марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на храни с традиционно специфичен характер.

Тази разпоредба е от съществено значение за защита на автентичността и репутацията на храните с традиционно специфичен характер. Тя гарантира, че потребителите няма да бъдат подведени относно характеристиките или произхода на стоките, обозначени с такива знаци. Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ) означава специфичен продукт или храна, който:

• е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или
• е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

Интересното тук е, че за разлика от географските указания, няма връзка между храните с традиционно специфичен характер и конкретна географска област. Под „традиционен“ се има предвид продукти с доказана употреба на вътрешния пазар за период (най-малко 30 години), който позволява предаване от поколение на поколение, а под „специфичен характер“ се има предвид продукти с характерни специфики на производство, които отличават ясно тези продукти от други подобни продукти от същата категория.

Примери за марки, които са в нарушение на законодателства, предвиждащи правна закрила на храни с традиционно специфичен характер:

• Не се регистрира знак, която съдържа наименованието на регистрирани храни с традиционно специфичен характер, като например „Пастърма говежда“, „Jamón Serrano“, „Луканка Троянска“, „Суджук Търновски“, „Кайсерован врат Тракия“, „Pizza Napoletana“, „Филе Елена“.

Полезна база данни за търсене и проверка на храни с традиционно специфичен характер e https://ec.europa.eu/agriculture/eambrosia/geographical-indications-register/tdt.

н) чл. 11, ал.1, т. 14 – не се регистрира марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на традиционни наименования за вина.

Съгласно Европейското законодателство, „традиционни наименования за вина“ са „наименования, които обозначават начина на производство или на стареене, качеството, цвета, типа местност или конкретно събитие, свързано с историята на лозаро-винарски продукт със защитено наименование за произход или защитено географско указание, или указват, че той е лозаро-винарски продукт със защитено наименование за произход или защитено географско указание. […] За да се гарантира лоялната конкуренция и да не бъдат заблуждавани потребителите, следва да се установи обща рамка относно защитата и регистрацията на такива традиционни наименования.“

Разпоредбата има за цел да защити традиционните термини, използвани за описание на вината, включително термини, които показват произхода, качеството или метода на производство на вината.

Примери за марки, чиято регистрация би била в нарушение на законодателствата, предвиждащи правна закрила на традиционни наименования за вина:

• Не се регистрира знак, който съдържа традиционно наименование за вино, като например „Розенталер“, „Spätlese“, „Fondillón“, „Amarone“, „Ramie“ за следните стоки: „вино, ликьорно вино, пенливо вино, качествено пенливо вино, качествено ароматизирано пенливо вино, искрящо вино, искрящо газирано вино, частично ферментирала гроздова мъст, вино от стафидирано грозде, вино от презряло грозде“.

Полезна база данни за търсене и проверка на традиционни наименования за вина e https://ec.europa.eu/agriculture/eambrosia/geographical-indications-register/tdt.

о) чл. 11, ал.1, т. 15 – не се регистрира марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

Тази разпоредба има за цел да предпази тези наименования от потенциални конфликти с по-късни търговски марки, тъй като тяхното използване би създало вероятност от объркване по отношение на произхода или характеристиките на стоките и/или услугите на по-късната марка. Тя се прилага само ако са изпълнени следните условия:

• Да е налице регистрирано сортово наименование;
• Сортовото наименование да е регистрирано преди заявката за регистрация на марката;
• Заявкaта за регистрация на марка да се състои или да възпроизвежда в своите съществени елементи по-ранното сортово наименование;
• Списъкът от стоки, за които се иска закрила в заявката за регистрация на марката, да включва сортове растения от един и същ вид или тясно свързани видове със защитения от регистрираното сортово наименование.

Наименованията на сортовете растения са имена, използвани за идентифициране на култивираните сортове или подвидове живи растения или селскостопански семена.

Примери за марки, които се състоят от или възпроизвеждат в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт:

• Не се регистрира знак, които се състои от регистрирано сортово наименование, като например „Prunus avium“ заявен за стоки „пресни череши“, „Helianthus annuus“ заявен за стоки „цветя“, „Triticum aestivum“ заявен за стоки „сурова пшеница; необработена пшеница, прясна пшеница“ или „Malus domestica (Suckow)“ заявен за стоки „ябълки“.

Полезна база данни за търсене и проверка на сортови наименования е https://online.plantvarieties.eu/publicSearch.

IV. Заключение

Абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка играят решаваща роля за поддържането на справедлив регистър на търговските марки, който да постигне баланс между интересите на притежателите на търговски марки с тези на потребителите и широката общественост.

Те гарантират защитата само на марки, които могат да изпълняват основната функция на марката – да отличат стоките и/или услугите на притежателя на марката от тези на други лица. Също така, с определянето на ясни и обективни критерии за това какво представлява регистрабилна търговска марка, законът гарантира, че регистърът на търговските марки остава инструмент за насърчаване на иновациите, лоялната конкуренция и защитата на потребителите. Разбирането на тези основания е от съществено значение за всеки, който желае да си осигури изключителните права за използване над своята марка. Затова е препоръчително да бъде потърсено съдействие от специалист по интелектуална собственост с опит в тази материя, който ще може да направи преценка дали избраната марка попада в приложното поле на чл.11 от ЗМГО

Екипът на кантората на адв. Красимира Кадиева с удоволствие ще Ви съдейства при регистрацията на вашата марка чрез предоставяне на професионални консултации и подготвяне на всички необходими документи, тъй като едни от най-често поръчваните услуги през изминалите години в практиката на ни са услугите свързани с регистрацията на търговски марки.

Този материал, изготвен от Бояна Бояджиева, има за цел да предостави повече информация относно абсолютните основания за отказ на марка. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората “KrasimiraKadieva” на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Бояна Бояджиева е правен сътрудник в кантората. Има магистърска степен по правото на интелектуалната собственост, издадена от Queen Mary University of London. Преди да се присъедини към екипа, Бояна стажува в Службата на Европейския Съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, електронната търговия и договорното право, като регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари в посочените области на правото. Владее отлично английски език.