Автор: Пънар Кязим
Интелектуалната собственост се дели на два дяла- художествена собственост и индустриална собственост. И докато при индустриалната собственост в голямата си част законодателството не оставя особена свобода за тълкувания и почти нищо на въображението, то при художествената собственост са възможни различни начини на възприемане на представените правни норми. С особена сила това се отнася що се касае доктрината за свободно използване, която е силно приложима в преподавателската дейност.
За авторското право накратко
Авторското право е част от художествената собственост. С него се закрилят обекти на литературата, науката и изкуството, В този контекст, се закриля материалната форма, в която е пресъздадена идеята, а не самата идея. Авторското право възниква автоматично, с акта на създаване на произведението. В България няма формални изисквания за възникване или верифициране на авторските права. Продължителността на закрилата е живота на автора и 50г. след неговата смърт. В състава на авторското право се включват два вида права: имуществени и неимуществени. Имуществените права са познати и като материални и най- общо се отнасят до правото на автора да използва своето произведение, да разрешава и забранява използването му от трети лица, да се възползва от резултатите, финансови или други, на своя авторски труд. Неимуществените права са познати още като морални права. Те се отнасят до правото му да бъде посочен като автор, както и да взема решения касаещи целостта на произведението, неговото съдържание или като цяло използването му. Неимуществените права са неотчуждими.
През призмата на българското законодателство
В България въпросът касаещ авторските права е регламентиран в Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Той съдържа както основни дефиниции, така и информация за условия и срокове на закрила. Важен аспект във връзка с разглежданата тема са изрично посочените в закона конкретни изключения, в рамките на които произведения могат да се използват свободно. Това са три случая, които са разрешени и приложими.
Изключени от закрила от закона са нормативни, законови и подзаконови държавни актове с техните преводи; идеите и концепциите; фолклорните творби и всичко, което може да се дефинира като факти, новини, данни, сведения. Тези обекти могат да се използват свободно, тъй като не подлежат на авторскоправна закрила. Що се отнася до посочените изключения от закрила, в преподавателската дейност обекти, които могат да се класифицират като факти, новини, данни, сведения, концепции, идеи, нормативни актове, могат да се използват на практика без ограничения.
Друга възможност за свободно използване, която е при някои условности е използване на идея, която да бъде „облечена“ в нов материален израз или претворена по нов начин. Това е възможно, тъй като самите идеи, както вече беше посочено, не се закрилят.
Най-силно вписващият се и приложим в преподавателската дейност начин на използване на чужди произведения с авторскоправна закрила е в рамките на така наречената „доктрина за свободно използване“.
Доктрината за свободно използване
Това е една специално регламентирана в закона възможност, която позволява свободно използване на чужди произведения при някои конкретни случаи, при спазване на регламентирани изисквания. Свободното използване е разрешено, когато са спазени едновременно две условия- да не се увреждат правата и интересите на автора, от една страна и да не се възпрепятства нормалното използване на обекта на закрила, от друга страна. В конкретиката на преподавателската дейност, свободното използване може да се приложи по няколко различни начина. Първият е, когато се използват цитати от произведения, при условие, че са посочени автор и/или източник, а обемът на самия цитат е в размер, оправдан от целта на използването. Вторият начин е чрез използване на части от произведение с цел анализ, коментар, научно изследване, за образователни или научни изследвания, като отново е нужно да се посочат автор и/или източник. Третият начин е чрез публично представяне на произведение, в учебни и/или образователни заведения, но само в случай, че при това представяне не се генерират приходи или парични постъпления. Четвъртата възможност за свободно използване на чужди произведения, във връзка с преподавателска дейност, се отнася до използване на произведения в учебни и/или образователни заведения, с учебна цел. Условието за реализиране на това използване е в случай на наличие на технически средства за защита, те да не се премахват и/или игнорират, както и използваният обем да се заключава рамките на необходимото и да отговаря на добрите практики.
Авторскоправната закрила далеч не е толкова ограничаваща, колкото изглежда на пръв поглед. Тя дава някои свободи и възможности, които особено в преподавателската дейност са приложими, като върху тях може да стъпи именно легитимното, но едновременно с това безвъзмездно използване на чужди произведения.
Този материал е изготвен от Пънар Кязим. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязиме доктор по икономика, магистър по начална училищна педагогика, маркетинг и интелектуална собственост, бакалавър по маркетинг и интелектуална собственост, със специализация по европейска икономическа интеграция, дипломиран сомелиер. Научните си трудове е подплатила с над 500 международни обучения, от които са придобити 280 дипломи и сертификати. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”