Автор: Пънар Кязим
Архитектурно наследство и интелектуална собственост? Има ли връзка между двата обекта и ако има такава, значима ли е? Това са два резонни въпроса, които би следвало все повече специалисти в областта на интелектуалната собственост, а и не само те, да си задават. Имайки предвид, че интелектуалната собственост е част от всеки аспект на живота, е съвсем логично, в архитектурното наследство тя да се открива също. Но за разлика от други релевантни сфери от заобикалящия ни свят, интелектуалната собственост е една идея с по-голяма важност при архитектурното наследство!
Взаимовръзка между архитектурното наследство и интелектуалната собственост
Интелектуалната собственост съдържа в себе си художествена собственост, индустриална собственост и една по-особена категория, която следва да бъде самостоятелно обособена, а именно традиционните знания, в т.ч. културното наследство. Именно в състава на културното наследство се включва архитектурното наследство, което заедно с важните икономически и социо-културни изрази на ценността му, позволява оформяне на нематериална добавена стойност, която има пряко отношение към интелектуалната собственост.
Архитектурното наследство в контекста на интелектуалната собственост
Много изследователи на темата, като Брусапорчи и Павлидис, например, приемат че архитектурното наследство е нещо, което е „свидетел“ на културата, нейното развитие, създаване, погиване; на събитията, оформящи историята в нейното миналото, настояще и бъдеще; на лица, оформили и активно участвали в това, което до днес, а и в бъдещето ще се превърне в част от развитието на човешката цивилизация. Това широко дефиниране на архитектурното наследство се основава на редица международни актове и документи, в които официално са посочени термини, условия и характеристики на това наследство, както и начините, по които то трябва да се възприема както с научна цел, така и в широката употреба на термина. Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа задава една основна дефиниция за архитектурното наследство, според която това са сгради и структури, които са със забележителен исторически, археологичен, художествен, научен, социален и технически интерес. В синхрон с този текст, Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство задава дефиниция за архитектурното наследство, представяйки го като съвкупност от архитектурни произведения, археологически елементи и други, които имат изключително световно значение що се отнася до историята, изкуството или науката. В този ред на мисли, не е случайна и дефиницията, която е възприета от Световната организация по интелектуална собственост [СОИС], в която като част от традиционните знания се възприемат архитектурните форми, в ролята им на културни изрази, които изразяват традиционната култура, формират част от идентичността и наследството на общностите и са се превърнали в неразделна част от културната и социалната им идентичност.
Колизията между интелектуалната собственост и архитектурното наследство
От горепосочените дефиниции и определения, ясно се вижда, че архитектурното наследство може с лекота да бъде вписано в състава на системата на интелектуалната собственост. Това, все пак, не означава, че в този аспект не може да възникне колизия. Голямата въпросителна в случая възниква по отношение на двуполюсността или двуелементността на архитектурното наследство. От една страна то има материален характер, като именно материалната му форма го превръща в това, което е- архитектурно наследство. Тук се касае за реализираното архитектурно решение, за формата, за традиционната недвижима форма на собственост. От друга страна, става въпрос за нематериалната форма, която като съставен елемент от архитектурното наследство, създава добавената стойност, ценността на архитектурния обект и го превръща едновременно с социо-културен, исторически и естетически обект.
Всъщност, нематериалния елемент подпомага превръщането на материалния състав в архитектурно и културно наследство. Едновременно с това, материалния елемент, е това, което прави нематериалния елемент в нещо видимо и осезаемо за човека. В този смисъл, може да се приеме, че колизията е между това кое е първо и кое вторично; кой аспект е предопределящ; кое е по-важно и решаващо за един обект в ролята му на архитектурно наследство.
Следвайки дефинициите, добрата практика и съвместната работа на СОИС и ЮНЕСКО, както и тенденциите за все по-сериозно обвързване на архитектурното наследство с интелектуалната собственост, е важно ролята на интелектуалната собственост в архитектурното наследство и увеличаване на неговата културна и икономическа стойност не просто да се поддържа, а да се увеличава. Откриването на интелектуалната собственост в състава на архитектурното наследство, от една страна, и приемането на архитектурното наследство като обект на интелектуална собственост от друга страна, могат да доведат до едновременното им своеобразно промотиране, повишаване на тяхната значимост за обществото, както и осъзнаване на важността им от същото това общество.
Този материал е изготвен от Пънар Кязим. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязиме доктор по икономика, магистър по начална училищна педагогика, маркетинг и интелектуална собственост, бакалавър по маркетинг и интелектуална собственост, със специализация по европейска икономическа интеграция, дипломиран сомелиер. Научните си трудове е подплатила с над 500 международни обучения, от които са придобити 280 дипломи и сертификати. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”