Договор за ползване на софтуер (лиценз на софтуер)

Автор: Преслав Балджиев

Дигитализацията на света направи така, че всяко едно действие да може да се осъществи посредством програмен код. Това доведе до създаването на една среда, в която човешкият фактор е сведен до минимум, а активностите на служителите да бъдат улеснени максимално. Бумът на търсене на алгоритми, обаче, прокара нови договорни отношения между Собствениците на софтуера и техните Потребители – отношения, без които е немислимо използването на програмата.

Какво е лицензията на софтуер

Лицензията на софтуер е договор, чрез който Собственикът на програмата предоставя правото на ползване на Потребителя и определя начина на упражняване на това право. Естествено, правото на ползване се предоставя срещу възнаграждение, чийто начин на плащане може да варира според условията на Лицензодателя. Важно уточнение, което следва да се направи е, че не е задължително Собственикът на програмата да е неин автор – софтуерният алгоритъм може да бъде програмиран и от трето лице по поръчка на Собственика или програмистът да е на трудов договор при Лицензодателя (примерите не са изчерпателни).

Договорът за лицензия на софтуер може да бъде сключен срочно. Чисто практически, това ограничаване във времето изглежда безсмислено поради няколко причини:

• Предвиждането на срок при договор за лицензия на търговска марка е необходима гаранция за Лицензополучателя, тъй като защитата на Търговска марка подлежи на регистриране и подновяване. Случаят с лицензията на софтуер не се доближава до предходния, тъй като авторскоправната защита на програмния код започва да действа още от момента на неговото създаване.
• Срочността при договор за франчайзинг също е обяснима, като се има предвид възможността обектът на франчайзодателя да не бъде толкова успешен, колкото се е очаквало (тоест да носи повече загуби отколкото печалби за франчайзодателя). Тук подобна хипотеза не може да бъде приложима, тъй като успехът на лицензията е самата лицензия (тоест предоставяне правото на ползване води до печалби за Лицензодателя).
• Лицензията на софтуер се предоставя за една непотребима вещ, която може да се използва в продължение на дълъг период от време (програмният код). Единствено, клауза за срок би имала някакъв смисъл, ако е предвидено, че правото на ползване се предоставя докато софтуерът не бъде актуализиран или обновен. В този случай, обаче, ще се създаде едно утежняване на гражданския оборот, тъй като Лицензодателят и Лицензополучателят ще бъдат принудени да сключват нов договор за лицензия на софтуер при промяна в програмния код – в повечето случаи актуализирането или обновлението касае конкретен елемент от софтуера, като не се изменя неговата цялост (доста по-удобно и за двете страни би било, ако в договора се предвиди, че правото на ползване ще обхване автоматично всяко подобряване или обновление на софтуера). Пример за такива обновления или актуализации са update-ите, които Microsoft предоставя на потребителите с операционна система Windows 10.

Разграничение

Тук е моментът да бъде споменато и едно разграничение, което е типично за западните правни системи, но което в Република България не е толкова застъпено. Става въпрос за разграничение между Договор за лицензия на софтуер и Лицензионно споразумение с краен потребител (End-user License agreement – EULA). Лицензионното споразумение с краен потребител е по-скоро насочено към отделни потребители, които ще използват софтуера с некомерсиална цел и за лични нужди (пример: всеки, който закупи лиценз за антивирусна програма и използва софтуера върху домашния си компютър).

Договорът за лицензия на софтуер, обаче, е насочен към бизнес потребители – това означава предоставяне на лицензия в по-голям мащаб. Пример за това е голяма счетоводна компания, която закупува лиценз за Microsoft Office Excel, за да може софтуерът да бъде използван от нейните служители във връзка със задълженията им по трудовото правоотношение.

За целите на настоящата статия понятието Договор за лицензия на софтуер ще бъде използвано като обобщаваща фигура и за двата вида договори.

Нормативна уредба

Въпросът с нормативната уредба на договора за лицензия на софтуер се оказва интересен и спорен за теорията и практиката. Поглеждайки към българското законодателство, лицензионните договори са уредени в Търговския закон (глава XXXV). В член 587 са изброени обектите, които могат да бъдат предмет на лицензия – от прочитът на разпоредбата става ясно, че софтуерът не попада в нито едно от посочените (компютърните програми са приравнени на литературни произведения). Друго важно разминаване е, че Търговският закон предвижда задължително вписване в Патентно ведомство (чл. 590), докато в практиката действителността е по-различна – Договорът за лицензия на софтуер не подлежи на вписване.

Според практиката на Съда на Европейския съюз и по-конкретно в дело С-128/11 Oracle vs Usedsoft лицензията на софтуер се разглежда като договор за продажба на копие от програмата. Ключова е думата „копие“, тъй като с нейното използване се запазва правото на собственост върху оригиналния продукт (алгоритъмът, с който е програмиран софтуерът).

Предимства от лицензията на софтуер

1. Запазване собствеността – Лицензията на софтуер позволява на Лицензодателят да предостави копие на софтуера без да губи правото си на собственост върху самия програмен код.
2. Закрила на интелектуалната собственост – Сам по себе си, програмният алгоритъм на софтуера подлежи на авторскоправна защита, което означава, че той е обект на интелектуална собственост. Със сключването на договор за лицензия на софтуер Лицензодателят си гарантира тази закрила и дори я разширява, като той може да забрани на Лицензополучателя да използва програмата по начин, който е в разрез с установената защита. Тук е важно да споменем и Институтът на първата продажба, който се разглежда в по-горе посоченото дело (С-128/11). Институтът на първата продажба предвижда, че препродажбата на копието от софтуера не е нарушение на закона (тоест Лицензополучателят може да предостави своето право на ползване на трето лице). Този проблем е разгледан по-подробно в статията „Възможна ли е препродажбата на лицензиран софтуер?“
3. Ограничаване отговорността на Лицензодателя – Договорът за лицензия на софтуер осигурява възможност на Лицензодателя да определи правилата, при които неговата програма да се използва. Тези правила могат да бъдат характеризирани и като насоки за правилно използване на компютърния алгоритъм, като въвеждането им гарантира на Лицензодателя, че няма да му бъде търсена отговорност при неправилно използване на програмата.

Съдържание на договора за лицензия на софтуер

1. Общи положения – Чрез общите положения се конкретизират страните и начинът, по който те ще бъдат наричани в договора. Собственикът на софтуера се наименува Лицензодател, а страната, която получава правото на ползване (Потребителят) следва да бъде наричана Лицензополучател. В общите положения следва и да се индивидуализира програмата, за която се предоставя право на ползване (под индивидуализиране се има предвид описание на софтуера, вида на програмния код, посочване на основните ѝ функции и прочие). В общите положения следва да се посочи и видът на предоставения лиценз (срочен/безсрочен, за краен потребител/бизнес клиенти и прочие).

2. Възнаграждение – Както беше споменато по-горе, договорът за Лицензия на софтуер е възмезден договор, което означава, че Лицензополучателят следва да заплати възнаграждение на Лицензодателя. В повечето случаи, това възнаграждение се изчерпва до заплащане цената на софтуера, но не е изключено и извършването на допълнителни плащания, които са отделни от заплащане цената на програмата (тези отделни плащания могат да представляват различни абонаменти за поддръжка на софтуера).

3. Права на Лицензодателя – Отново ще бъде споменато, че договорът за лицензия на софтуер е двустранен договор, тъй като и двете страни имат насрещни права и задължения. Правата за Лицензодателя може да варират, но най-основните включват получаване на възнаграждение (получаване цената на продукта, ако тя представлява отделно от възнаграждението плащане), определяне на условията за ползване на програмата, извършването на промени по Софтуера, предоставянето на лицензия на трети лица и прочие.

4. Задължения на Лицензодателя – Сходно на правата, Лицензодателят има задължения, които могат да варират. Най-основните задължения са предоставяне правото на ползване върху софтуера, уведомяване на лицензополучателя при промяна в общите условия, осигуряване на необходимата поддръжка през гаранционния период (ако такъв е предвиден в договора) и прочие.

5. Права на Лицензополучателя – Правата на Лицензополучателя произтичат правопропорционално от задълженията на Лицензодателя. Лицензополучателят има право да ползва софтуера, да получи поддръжка по време на гаранционния период (ако такъв е предвиден), да бъде уведомен при промяна в общите условия и други.

6. Задължения на Лицензополучателя – Лицензополучателят се задължава да заплати възнаграждението на Лицензодателя (както и цената на софтуера, ако представлява отделно плащане), да използва софтуера в съответствие с Общите условия, да не нарушава правата на интелектуална собственост на Лицензодателя, да не възпрепятства Лицензодателя, когато той предоставя правото на ползване на други лица, да не предоставя достъп на трети лица до програмата, докато тя е активирана на компютъра на Лицензополучателя и прочие.

7. Права на интелектуална собственост – Стандартна клауза, която е неотменима при договор за лицензия. Тук попадат въпроси свързани с упражняването на права на интелектуална собственост, с уговорки, които гарантират, че продуктът не нарушава чужди права на интелектуална собственост и всякакви други разпоредби в този дух. Важна разпоредба би била тази, която уточнява, че лицензията позволява ползването на обекти на интелектуална собственост, притежавани от Лицензодателя, доколкото нуждите на ползването на софтуера го изискват.

8. Прекратяване – Клаузите свързани с прекратяване на договора са стандартни. Договорът за лицензия на софтуер може да бъде прекратен с изтичане на срока, ако такъв е уговорен. Прекратяването може да стане и едностранно, ако насрещната страна не изпълнява задълженията си по договора (изправната страна е длъжна да изпрати предизвестие преди прекратяването). Възможно е и еднократно прекратяване без предизвестие, но хипотезите, при които това е възможно, трябва да бъдат изрично посочени.

9. Заключителни разпоредби – Заключителните разпоредби също са стандартни за всеки договор. Тук влизат следните клаузи (изброяването не е изчерпателно):
   1. С оглед кое законодателство ще се тълкуват разпоредбите;
   2. Кое законодателство е приложимо при неуредени от договора въпроси;
   3. Клауза, която гарантира действителността на целия договор, ако една от разпоредбите бъде обявена за недействителна;
   4. По какъв начин ще се разрешават възникнали спорове между страните;
   5. По какъв начин ще се води кореспонденцията между двете страни.

Извод

Лицензията на софтуер е поредният договор, който показва, че информационното общество и дигиталният свят се развиват значително по-бързо от темповете, с които се актуализира законодателството в България. Тази двустранна сделка се превръща в защитник за програмните кодове и софтуерни продукти от черния пазар, като предоставя една прозрачност и взаимно доверие между Лицензодател и Лицензополучател.

Макар самият договор за лицензия на софтуер да бяга от смисъла на лицензионен договор по българското законодателство, но същевременно с това да не се доближава чак толкова до покупко-продажбата, договорът за предоставяне право на ползване върху софтуер следва да бъде наричан лицензионен, защото не прехвърля правото на собственост върху обекта на интелектуална собственост, в случая софтуерът, а дава възможност за ползването на негово копие.

Този материал, изготвен от Преслав Балджиев, има за цел да предостави информация относно договора за ползване на софтуер. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист в тази област на правото. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. От 2017 година Преслав Балджиев е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в гр. Бургас. През февруари 2020 година преминава курс за представители по индустриална собственост в Патентното ведомство на Република България в областта на марките, географските означения и промишлените дизайни. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език.