Авторските права – как да ги защитим допълнително

Авторското право, по закон, възника автоматично за произведенията на литературата, науката и изкуството. То не подлежи на регистрация, не се изисква преминаване на административна процедура за възникването на правата, нито има нужда от формализиране на закрилата. Именно това възбужда у някои автори едно леко съмнение за сигурността на авторските им права. Когато не се притежава документ или живо доказателство за процеса на създаване на един авторскоправен обект, то и авторско правната закрила звучи като един мираж. Извън това усещане за неуловисмостта на закрилата на авторските права, съществуват няколко индиректни начина, които могат да осигурят допълнителна защита и дадат на авторите една по- осезаема сигурност за техните права.

Депозиране при нотариус

Депозирането при нотариус не е изискуемо от закона действие за получаване на закрила, но предоставя едно усещане за по- стабилна и доловима закрила на правата на автора. Депозирането е лесно, бързо и не няма почти никакви изисквания свързани с него, а във финансов аспект инвестицията не е голяма. Пред нотариус се депозира копие на завършеното произведение и се заверява в своята цялост, като се отчитат броя страници и съдържанието. Авторът определя стойност на своето произведение и на база това се заплаща съответната нотариална такса. В случай, че правата на автора бъдат нарушени и произведението бъде изплагиатствано, депозираното при нотариус копие служи за доказателство за авторството и правата. Особено полезен е този подход, когато авторът има сериозни опасения или съмнения, че спрямо неговото произведения ще бъдат предприети нерегламентирани действия.

Популяризиране на автора

Един доста интересен и нетрадиционен похват за подсигуряване на признаването на авторски права без възникване на каквито и да е съмнения, е популяризирането на самия автор. Колкото и да могат произведенията на човешкия ум да се копират безусловно по начин, който да наподобява почти на 100% първоизточника или оригинала, все пак става въпрос за „почти”, а не „със сигурност”. Всеки автор на произведение, което подлежи на авторскоправна закрила се отличава със спецификата и особеностите на своето творчество, на това, което излиза изпод неговите ръце, ум, уста. Особено в географски ширини, които са толкова малки и концентрирани като нашите, е доста трудно, ако авторът е известен и неговите произведения са разпознаваеми, да се случи нарушаване на права, което да остане ако не ненаказано, то поне незабелязано. В някои общества, като нашето например, най- доброто доказателство за нещо е позицията на обществото и признаването на един факт от същото това общество.

Популяризиране на творбата

Популяризирането на творбата се предполага, че би следвало да стане паралелно или след популяризирането на автора, но тази последователност не е задължителна. Някои творби са толкова отличителни, че стават известни преди своя автор. Благодарение на социалните мрежи и обширния и лесен достъп до електронна среда, често произведенията изпреварват своите автори по популярност. Когато произведението стане известно, рискът някой да му посегне и да го присвои, като наруши правата на автора е по- малък.

Материализиране на произведението

С изключително и често неоспорима доказателствана тежест е материализирането на едно авторско произведение непосредствено след създаването му. Материализирането може да се извърши под различни форми, като тук важният и особен момент е процесът на появата на бял свят на произведението да може да бъде отчетен категорично и ясно. Вариантите, от които създателите на произведения могат в случая да се възползват са два: изпращане на готовото произведение, материализирано в дигитална форма, тоест във файл с каквото и да е разширение, на собствения email или изпращане на произведението реализирано на какъвто и да е материален носител на собствения ни адрес, с куриер или пощенска пратка. При избор на втората опция е задължително пратката да остане запечатана в оригиналната опаковка, за да не се наруши доказателствената тежест.

Индексиране на публикацията в интернет

Тъй като много произведения се реализират паралелно, а понякога и изцяло, в интернет, в полза на притежателите на авторски права е създадена т.нар. Wayback machine. В своята същност Wayback machine е интернет архив, който съдържа най- изчерпателната дигитална библиотека в света, включваща в себе си огромно количество информация за интернет сайтове, културни артефакти в дигитална форма и най- важното- тяхното съдържание и дата на реализиране в интернет среда. Тази дигитална библиотека дава опция на авторите да открият бързо и лесно конкретна информация за индексирането на интернет сайта, в който обектът на авторски права е публикуван.

Удостоверяване на съществуването в дигитална среда

За обектите на авторски права, които съществуват основно или изцяло в дигитален формат, съществува още две отлични възможности. Става въпрос за I DEPOT услугата на Службата на Бенелюкс, чрез която се удостоверява, че даден дигитален файл е съществувал в интернет пространството, към определен момент във времето. WIPO PROOF е аналогична услуга, но на Световна Организация по Интелектуална Собственост. Въпреки, че двете опции са разработени и предоставени на потребителите от различни организации- едната европейска, а другата световна- резултатите и от двете са меродавни и гарантирано точни.

Буквата на закона е достатъчна, за да осигури авторскоправна закрила, но не винаги е достатъчна за да осигури авторовото спокойствие за правата. В никакъв случай, тя не изключва други, алтернативни, лесни и със сигурност не ресурсоемки варианти за подсигуряване на тази закрила. И една удивителна касаеща горепосочените допълнителни начини за защита на авторските права- те не гарантират авторството, а по- скоро служат за доказване на момента на възникване на авторски права.