Има ли интелектуална собственост след изкуствения интелект?

Днес изкуственият интелект заема централно място в злободневните теми. Някои се страхуват от него и предвиждат, че ще завладее света. Други го приветстват като нещо, което ще промени света към по-добро. Трети все още не са изградили в себе си ясна представа какво мислят и как възприемат изкуствения интелект. Друга тема, чиято актуалност се увеличава все повече, е тази за интелектуалната собственост. Погледнати поотделно, те са два свята, две вселени, две явления на съвременния свят. Но всъщност са като два скачени съда, зависими един от друг и неразривно свързани. Защото зад изкуствения интелект неизменно стои интелектуалната собственост, а скоро може би зад интелектуалната собственост ще стои изкуственият интелект. И когато се обърне внимание на тази взаимообусловеност на изкуствения интелект и на интелектуалната собственост, неизменно възниква въпросът, дали все пак ще има интелектуална собственост след изкуствения интелект? От какво се пораждат тези съмнения?

Интелектуалната собственост е силно обвързана с човешката креативност и възможностите на човешкото въображение и интелект. С малки изключения, обектите на интелектуална собственост се основават, крепят, създават благодарение на оригиналните мисли и идеи на човека. Ако човекът не стои зад развиването на идейния замисъл на новите и различни концепции на един обект, било то търговска марка, дизайн, изобретение, произведение на науката, изкуството, литературата, то този обект изобщо не би съществувал или поне не би бил толкова оригинален и креативен.

Изкуственият интелект е създаден за да отмени човешката мисъл в различни процеси. Той трябва да мисли, да развива идеи, да влага усилия в различни мисловни и действени процеси, вместо живия човек. Това означава, че изкуственият интелект трябва да отнеме някои от основните човешки функции, уж с идеята да може тези функции да се изпълняват много по- ефективно и да отнемат част от товара човешки. В което може би няма нищо лошо, зависи от гледната точка- дали е обективна или субективна.

Но ако човекът бъде отменен в процесите, присъщи за него, включително и мисловния, креативния, на създаване и реализиране на нови идеи, тогава къде ще бъде мястото на интелектуалната собственост? Та нали тя се основава на оригиналните идеи и, отново трябва да се повтори, креативността, новостта, иновативността на човека, на своя създател? Ако човекът го няма и е пропуснат в тази част от сътворението на един обект на интелектуална собственост; ако е заменена ролята му от изкуствения интелект; тогава ще може ли отново и все още да се говори за интелектуална собственост в нейната класическа и изконечна форма?

Някои биха възразили, че изкуственият интелект не е способен чак на такива геройства и няма толкова развити възможности и способности. Но и когато е възникнала преди векове интелектуалната собственост не е изглеждала толкова важна, а днес е един от най- важните и доходоносни нематериални активи на големите и скъпоструващи компании, пък и не само там. Какво ако изкуственият интелект заеме мястото на интелектуалната собственост в прекия и преносен смисъл?

В този случай, въпросът с повишена трудност би бил „Има ли интелектуална собственост след изкуствения интелект?” и би се породило съмнението, дали интелектуалната собственост би се запазила в добре познатия, класически първообраз под давлението и натиска на изуствения интелект….