Автор: Пънар Кязим
Имитацията – все по-нарастващ проблем в национален и световен план, достигнал до размерите буквално на феномен. Стотици законодателства по цял свят, десетки международни споразумения и конвенции, хиляди гръмко разисквани казуси свързани с имитацията и все пак пътят на това престъпление срещу интелектуалната собственост не може да се пресече. Въпреки, че се конституира като престъпление, то продължава да бъде най- предпочитаната и най- често срещаната форма на нарушаване на права върху интелектуална собственост. Но защо? Какво стои в основата на това желание у нарушителите да имитират? Заслужава ли си рискът?
Престъплението
Имитацията е едно (не)обикновено престъпление против интелектуалната собственост, което има изключително широк обхват. На първо място, имитацията е сериозен и явен акт на нелоялна конкуренция, при който акт чрез недобросъвестна практика на пресъздаване на търговско наименование, опаковка, маркировка, външен вид и други отличителни белези на продукт, услуга и дори цял бизнес, се цели постигане на положителен финансов резултат и/или нанасяне на вреди на конкурент. На второ място, имитацията е престъпление срещу доброто име на засегнатата страна. Директно или индиректно тя води до вреди върху репутацията на конкурента – чрез ниско качество, некоректни взаимоотношения с клиенти и други действия, които поради породилото се вследствие на имитацията объркване, се свързват от клиенти и контрагенти с оригиналния обект на интелектуална собственост и неговият притежател.
На трето място, имитацията е криминален акт, равносилен на кражба. Кражба, която има дори по- големи икономически последствия, от което и да е друго присвояване на собственост. Защото откраднат актив, присвоени средства, нанесени материални щети могат да бъдат възстановени, но щетите нанесени от имитацията, могат да отекват и да носят негативен резултат години наред. В някои случаи, те са просто непоправими.
Законът
Бъдейки толкова разпространен акт на нарушаване на права върху интелектуална собственост, имитацията естествено попада под буквата на закона. В ЗЗК в чл. 35 е разписано кои действия се считат за акт на нелоялна конкуренция, забранени са и могат да се приемат, за влизащи в състава на нарушаване на права върху интелектуална собственост чрез имитация. Изрично са посочени:
-
предлагане на стоки и/или услуги, които имат външен вид, опаковка, маркировка и/или други важни белези сходни или идентични на същите, характерни за друг продукт/ услуга, предлагани от друго юридическо или физическо лице
-
използване на фирма, марка или географско означение, които могат да се определят като идентични или близки до същите, притежание на други физически или юридически лица
-
използване на домейн и/или външен вид на интернет страница, сходни или идентични до тези на други физически или юридически лица
Условията, тези действия да се приемат за незаконосъобразни и забранени са:
-
да заблуждават или да има риск да доведат до заблуждение по отношение на основни елементи свързани с продукта/ услугата, а именно произход, производител, продавач, способ и място на производство, начин на придобиване или използване, количествени и качествени характеристики, свойства и други важни и характеризиращи продукта/услугата особености.
-
да водят до увреждане на финансовите, икономическите, правните и други интереси на собственика и/или правоприемника на правата върху оригиналния продукт/ услуга
Санкциите
Санкциите при доказани нелоялни действия, в конкретиката на имитацията, може да се приемат като немаловажен фактор и предпоставка за извършване на това нарушение. Причината се корени във факта, че санкциите в много случаи не са пропорционални на нанесените вреди и извършеното нарушение. Така например, физически лица, участвали в процеса на имитацията, без значение по какъв начин, се наказват с глоба в размер от 500 до 50 000 лв. Често, при първо нарушение се налага минимално наказание, а с всяко следващо наказанието нараства. При внимателен прочит и анализ на решенията на компeтентните органи, свързани с актове на имитация, става ясно, че масимумът на наказанието се прилага в изключително редки случаи. Обикновено решенията гравитират около долната граница на глобата. Що се отнася до юридически лица, наложената санкция е до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Още един внимателен прочит и анализ на решенията на отговорните органи, свързани с актове на имитация, дава информация, че рядко се налагат санкции достигащи максималния праг и то в повечето случаи деянието и неговите резултати многократно надхвърлят наказанието. Това може би е една от обективните причини, пътят на имитацията да не може да се пресече.
Този материал, изготвен от Пънар Кязим, има за цел да предостави повече информация относно имитацията по чл.35 от Закона за защита на конкуренцията. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист. Изложените в настоящата публикация мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на кантората на Красимира Кадиева. Пънар Кязим в докторант към Висше Училище по Застраховане и Финанси. С бакалавърски и магистърски дипломи по специалности Интелектуална собственост и Маркетинг от УНСС, тя издава първата си книга „Авторско право в страните от Близкия Изток” на 23 годишна възраст. В продължение на три години е хоноруван асистент в УНСС, в катедра „Интелектуална собственост“ и след кратко прекъсване на научната си дейност, продължава с активно участие в обучения в областта на финансите, правото, мениджмънта, транспорта, онлайн продажбите, маркетинга, интелектуалната собственост и други. С десетки дипломи от различни реномирани университети и учебни заведения от цял свят, Световна Организация по Интелектуална Собственост, Европейско Патентно Ведомство, Служба на Европейския Съюз за Интелектуална Собственост и други, тя приема продължаващото обучение и постоянното личностното и професионално развитие за неизменна част от съзнателния живот на човек. Член на Арабска Асоциация по Интелектуална собственост от 2008г, участник в международни обучения на СОИС, автор на научни статии, редактор и автор на статии в собствено онлайн списание Allinclusive.cafe и полиглот, тя има своя максима, което се е превърнала във верую-„Макар и грешно, главите от книгата на моя живот предпочитам да пиша сама. И гумата, и моливът са в мен!”