Защита на търговска марка

Последна промяна: 09.01.2020 година. Настоящата публикация е съобразена изцяло с разпоредбите на новия Закон за марките и географските означения обнародван на 13 декември 2019 година.

В хода на налагането на всяка една успешна търговска марка могат да се определят няколко етапа, а именно:

  • Първият е създаването на самата търговска марка, нейната визия, която да е насочена към конкретните потребители, които желаете да таргетирате.
  • Вторият етап е регистрацията на самата марка, тъй като само тогава Вие ще придобиете права върху нея и ще може ефективно да защитавате своите права.
  • Третият етап е защитата на марката, която притежателят й предприема при нарушение на правото на регистрирана марка.

Затова създаването, респективно регистрацията на търговска марка е само началото, а успешното й налагане на пазара и трайното запазване и защита на марката в годините са най-важните задължения за всеки притежател на марка.

В настоящата публикация ще бъдат разгледани възможните способи за защита на търговска марка. Съветите, които са описани в настоящата статия имат за цел да ви помогнат успешно да защитите търговската си марка при извършено нарушение на правото на регистрирана марка.

Преди да бъде предоставена подробна информация за възможните способи за защита при извършено нарушение на правото на регистрирана марка следва да уточним какво означава нарушение на правото на регистрирана марка. Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал.1-4 от Закона за марките и географските означения без съгласието на притежателя съставлява нарушение. Също така, нарушение съставлява и:

1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя;
3. осъществяването на подготвителни действия по смисъла на чл. 14 без съгласието на притежателя на марката;
4. използване на марка от нейния притежател, когато същата е регистрирана на името на агент или представител без съгласието на действителния й притежател, освен ако агентът или представителят обоснове своите действия.

След като беше уточнено какво означава нарушение на правото на регистрирана марка ще предоставим информация по какъв начин притежателят на търговска марка може успешно да защити търговската си марка при извършено нарушение на правото на марка. Разбира се, успешен резултат може да бъде постигнат посредством един от посочените начини на защита или комбинация от два или повече способа. Препоръчително е да обсъдите стратегията по защита на вашата марка със специалист с опит в областта на марковото право.

Съществуват няколко способа за защита на правото върху търговска марка, а именно:

  • Изпращане на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение.
  • Процедура по осъществяване на административнонаказателна отговорност посредством подаване на сигнал до Патентното Ведомство на Република България, съдържащ информация за нарушението;
  • Гражданскоправна защита посредством подаване на иск в Софийски градски съд;
  • Мерки за граничен контрол;
  • Наказателноправна защита посредством подаване на сигнал до прокуратурата;
  • Подаване на искане съгласно Закона за защита на конкуренцията пред Комисия за защита на конкуренцията;

Изпращане на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение

Често в практиката се случва някой недобросъвестно или съвсем несъзнателно да извършва нарушение като използва в търговската дейност или е регистрирал сходна на по-ранна марка. Нарушителите лесно могат да бъдат открити в интернет, по изложби или в списания. Как се процедира обикновено в подобни случаи? Най-бързият начин за разрешаване на такива спорове е изготвянето и изпращането на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение. Писмото за преустановяване на нарушение е правен способ използван често в практиката, за да се постигне преустановяване на извършено нарушение на правото върху марка или друго право върху интелектуална собственост. В уведомлението се съдържа обяснение за извършеното нарушение и се отправя искане за доброволно преустановяване на нарушението. В случай, че нарушителят не преустанови нарушението, изправната страна има право да предприеме последващи действия, за да може да защити законните си права. Изпращането на писмо за прекратяване на нарушение е по-евтиният вариант отколкото инициирането на съдебно производство.

Много от нарушенията на права върху интелектуална собственост се извършват съвсем несъзнателно и в повечето случаи след като нарушителите получат предупредително писмо, се преустановява нарушението и не се стига до по-нататъшни процедури. Повече информация относно изготвяне на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение можете да получите в специално изготвената на тази тема публикация „Уведомление за преустановяване на нарушение“.

В случай, че изпратеното уведомление за преустановяване на нарушение не даде желаните резултати и нарушението на право върху по-ранна марка не е преустановено, се препоръчва да се предприемат последващи действия като бъдат взети предвид способите представени по-нататък в  настоящата публикация.

Подаване на сигнал до Патентното Ведомство на Република България, съдържащ информация за нарушението (процедура по осъществяване на административнонаказателна отговорност)

Кой може да подаде сигнал до Патентното Ведомство на Република България?

  • Притежателят на правото върху марка или на вписания ползвател на регистрирано географско означение;
  • Съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
  •  Лицензополучателят на изключителна лицензия;
  •  Лицензополучателят на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
  •  Лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател.

Сигналът трябва да съдържа информация за извършеното нарушение на правото върху марка. В сигнала следва да бъде предоставена колкото се може по-подробна информация относно марката, извършителя на нарушението и нарушението. Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. Длъжностното лице има право да изисква достъп до подлежащите на контрол обекти и да изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка. При установено нарушение се издава наказателно постановление от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател. Наказателното постановление може да бъде обжалвано по реда на Закона за административните нарушения и наказания пред Софийския районен съд. При установено нарушение се налага глоба от 2000 до 10000 лева, а едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 20000 лева. При повторно извършване на нарушение се налага глоба от 3000 до 15000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 30000 лева. Предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в седемдневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство. Глобите и имуществените санкции подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда вещите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Гражданскоправна защита посредством подаване на иск в Софийски градски съд

Гражданскоправната защита се реализира чрез подаване на иск за нарушение пред Софийски градски съд.

Кой има право на иск?

1. Притежателят на правото върху марка;
2. Лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
3. Лицензополучател на изключителна лицензия, ако притежателят на правото върху марката, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя;
4. Съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
5. Действителният притежател на марка, която е била регистрирана на името на агент или представител.
Със съгласието на притежателя на колективна марка иск за нарушение може да подаде и всяко лице, което може да я използва. Съгласието на притежателя не се изисква, ако, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от уведомяването. Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.
(4) Право на иск има и орган за професионална защита, който е редовно признат като лице, имащо право да представлява ползвателите на конкретно регистрирано географско означение, наименование на храна с традиционно специфичен характер или традиционно наименование за вино.

Исковете за нарушение могат да бъдат:

  1. за установяване факта на нарушението;
  2. за преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение;
  3. за обезщетение за вреди;
  4. за изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.

Едновременно с иска ищецът може да поиска по съдебен ред и:

  1. да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението;
  2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението;
  3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда.

Също така, при нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на лицето, което има право на иск, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;
2. изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. изземване от употреба на вещите по чл. 113, ал. 2;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

При установено извършено нарушение на правото на регистрирана марка обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

  1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3, или
  2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.
 Мерки за защита от страна на митническите органи
Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013. Мерките за защита се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит. При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.

Наказателноправна защита посредством подаване на сигнал до прокуратурата

Използването в търговската дейност на марка, обект на изключително право, без съгласието на притежателя й и без правно основание е престъпление против интелектуалната собственост съгласно чл.172б от Наказателния кодекс и се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Ако деянието е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава. Способът за защита на притежателя е чрез подадаване на сигнал за извършено престъпление до Прокуратура на Република България, а също така и до Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР.

Подаване на искане съгласно Закона за защита на конкуренцията пред Комисия за защита на конкуренцията

В чл.35 от Закона за защита на конкуренцията се забранява използването на марка, която е идентична или близка до тази на друго лице, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Притежателят на право върху марка може да инициира производство пред Комисията за защита на конкуренцията чрез подаване на искане. Давността за подаване на искането е пет години от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение – от деня, в който нарушението е преустановено.

При установяване на извършено нарушение Комисията за защита на конкуренцията приема решение, с което налага имуществена санкция или глоба или постановява прекратяване на нарушението. Имуществената санкция е в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятието, а глобата на физическите лица е в размер от 500 до 50 000 лева. При определяне размера на глобата се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, качеството, в което е действало лицето, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

При извършено нарушение на правото на регистрирана марка е препоръчително да бъде потърсено съдействие от специалист с опит в тази област, тъй като се изисква задълбочено познаване на марковото право и е необходимо да бъдат съобразени редица особености при избирането на най-подходящия способ за защита на търговска марка, за да бъде постигнат желания от клиента резултат. Един опитен специалист по търговски марки ще се погрижи успешно да упражните правото си на защита на марка, което се явява едно от най-важните задължения на всеки притежател на марка. Адв. Красимира Кадиева с удоволствие ще Ви съдейства при защитата на вашата търговска марка чрез предоставяне на професионални консултации и иницииране на процедури по защита на вашата марка пред съответните компетентни органи, за да бъде постигнато преустановяване на извършеното нарушение на правото върху вашата марка, тъй като едни от най-често поръчваните услуги през изминалите години в практиката на адв. Кадиева са услугите свързани със защитата на търговски марки.

ВСЕКИ КЛИЕНТ ЩЕ ПОЛУЧИ КАТО ПОДАРЪК ЕЛЕКТРОННА КНИГА СЪДЪРЖАЩА СТАТИИ С ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ.

ПРИ ЗАЯВЯВАНЕ НА НЯКОЯ ОТ УСЛУГИТЕ НИ ПОВТОРНО, ПОЛУЧАВАТЕ ДО 15 % ОТСТЪПКА.

Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, има за цел да предостави подробна информация относно възможните способи за защита на търговска марка при извършено нарушение на правото на регистрирана марка. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с автора Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни като е официално вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОХИМ). Красимира Кадиева предлага цялостен анализ и комплексна стратегия за ефективна защита на марките като обект на индустриална собственост, както във фазата на регистрация, така и при нарушение на правата върху тях.