Парламентът прие на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Предвижда се идентификацията на вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, да се извършва не само от държавни, а и от частни музеи, което ще бъде облекчение за частните колекционери. На идентификация за целите на последваща продажба няма да подлежат произведения на българското изобразително и приложно изкуство, във всички разновидности, съзадени след 1900 година, както и български печатни книги, издадени след 1805 година. Определени са критерии, на базата на които една вещ ще се определя като културна ценност, а именно: научна стойност, историческа стойност, художествена стойност, автентичност, уникалност, време на създаване, териториален произход, материал, средства или технника на изработка, авторство, състояние и пазарна стойност. Конкретни изисквания и параметри за всеки критерий ще бъдат определени с Наредбата за реда за извършване на идентификация на движими културни ценности. Другото изменение предвижда копия, реплики и предмети с търговско предназначение да се изработват само след съгласие на собственика на култураната ценност, а за културни ценности, съхранявани във фондове на музеи, библиотеки и архиви – от директора на съответната институция. Създаването, разпространението и използването на изображение на културни ценности за лични нужди, както и за представителни, образователни и научни цели, включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и публикации, е свободно.
