Последна промяна: 09.01.2020 година. Настоящата публикация е съобразена изцяло с разпоредбите на новия Закон за марките и географските означения обнародван на 13 декември 2019 година.
Географските означения са наименования на държави, области, региони, селища, местности и др., използвани за отличителни знаци за стоки, които притежават качества, особености или репутация, дължащи се на географското място, откъдето произхождат. Географските означения указват географския произход на дадена стока и наличието на специфични характеристики, които се дължат на този произход.
Защитата на географските означения е изключително важна от икономическа и културна гледна точка. Производството на стоки, защитени с географското означение повишава заетостта, създава нови работни места, задържа се населението в района, развива туризма в района и по този начин го популяризира. Освен това се създава добавена стойност за местните общности чрез продукти, които са дълбоко вкоренени в традицията, културата и географията. Почти всички страни имат разнообразие от продукти, които отговарят на концепцията на географските указания, но само някои от тях вече са известни или защитени в световен мащаб. Обхватът на закрила на географските означения може да бъде в различни области на човешката дейност, но най-често срещаните са стоки като вина, сирена и др.
Географските означения обединяват производителите на стоки, извършващи производствената си дейност в даден географски район. Важно е да бъде отбелязано, че правото върху географското означение може да се упражнява от повече от един производител като се впише като ползвател на регистрираното географско означение стига да упражнява производствената си дейност в дадения географски район и качествата на стоките, които произвежда да отговарят на качествата и специфичните особености на регистрираното географско означение.
Географските означения могат да бъдат два вида: наименования за произход и географски указания.
Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.
Нивото на закрила на географските означения по отношение на териториалното им действие може да бъде:
1. Национално ниво – правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство на Република България като правният режим е регламентиран в Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Процедурата по регистрация на географски означения с действие на територията на Република България ще бъде разработена в отделна статия.
2. Закрила в рамките на ЕС – закрилата в рамките на ЕС се предоставя по силата на няколко регламента в зависимост от вида на продуктите.
3. Международна регистрация – Лисабонската Спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 1958. Важно е да се отбележи, че тя регламентира международна регистрация само на наименованията за произход. България се присъединява към Лисабонската Спогодба, която се администрира от Световната организация за интелектуална собственост със седалище в Женева, Швейцария, през 1975 година. Към Спогодбата челенуват 28 държави и по този начин чрез една заявка се осигурява защита за всички 28 страни членки. Единственото условие е наименованието за произход да е регистрирано в националното ведомство в страната на произхода му и заявката за международна регистрация да бъде подадена чрез ведомството на тази страна.
До този момент са регистрирани общо 1060 наименования за произход по реда на Лисабонската спогодба, като за България броят е 51 и едни от най-известните регистрирани наименования за произход са Врачански варовик, Троянска керамика, Българско кисело мляко, Българска закваска за кисело мляко, Български белени домати, Български млян черен пипер.
Закрилата на географските означения е от изключителна важност, защото освен, че се популяризира уникалното качество на българските продукти дължащо се на географската среда и богатите национални традиции, също така, географските означения придават висока добавена стойност на продуктите, което съответно допринася за рекламиране на страната ни.
ВСЕКИ КЛИЕНТ ЩЕ ПОЛУЧИ КАТО ПОДАРЪК ЕЛЕКТРОННА КНИГА СЪДЪРЖАЩА СТАТИИ С ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ.
ПРИ ЗАЯВЯВАНЕ НА НЯКОЯ ОТ УСЛУГИТЕ НИ ПОВТОРНО, ПОЛУЧАВАТЕ ДО 15 % ОТСТЪПКА.
Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, предоставя основна информация относно географските означения. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с автора Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни като е официално вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОХИМ).