Защита на търговска марка

В хода на налагането на всяка една успешна търговска марка могат да се определят няколко етапа, а именно:

  • Първият е създаването на самата търговска марка, нейната визия, която да е насочена към конкретните потребители, които желаете да таргетирате.
  • Вторият етап е регистрацията на самата марка, тъй като само тогава Вие ще придобиете права върху нея и ще може ефективно да защитавате своите права.
  • Третият етап е защитата на марката, която притежателят й предприема при нарушение на правото на регистрирана марка.

Затова създаването, респективно регистрацията на търговска марка е само началото, а успешното й налагане на пазара и трайното запазване и защита на марката в годините са най-важните задължения за всеки притежател на марка.

В настоящата публикация ще бъдат разгледани възможните способи за защита на търговска марка. Съветите, които са описани в настоящата статия имат за цел да ви помогнат успешно да защитите търговската си марка при извършено нарушение на правото на регистрирана марка.

Преди да бъде предоставена подробна информация за възможните способи за защита при извършено нарушение на правото на регистрирана марка следва да уточним какво означава нарушение на правото на регистрирана марка. Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от Закона за марките и географските означения без съгласието на притежателя съставлява нарушение. Също така, нарушение съставлява и:

  1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
  2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по предходната точка без съгласието на притежателя.

След като беше уточнено какво означава нарушение на правото на регистрирана марка ще предоставим информация по какъв начин притежателят на търговска марка може успешно да защити търговската си марка при извършено нарушение на правото на марка. Разбира се, успешен резултат може да бъде постигнат посредством един от посочените начини на защита или комбинация от два или повече способа. Препоръчително е да обсъдите стратегията по защита на вашата марка със специалист с опит в областта на марковото право.

Съществуват няколко способа за защита на правото върху търговска марка, а именно:

  • Изпращане на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение.
  • Процедура по осъществяване на административнонаказателна отговорност посредством подаване на сигнал до Патентното Ведомство на Република България, съдържащ информация за нарушението;
  • Гражданскоправна защита посредством подаване на иск в Софийски градски съд;
  • Мерки за граничен контрол;
  • Наказателноправна защита посредством подаване на сигнал до прокуратурата;
  • Подаване на искане съгласно Закона за защита на конкуренцията пред Комисия за защита на конкуренцията;

Изпращане на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение

Често в практиката се случва някой недобросъвестно или съвсем несъзнателно да извършва нарушение като използва в търговската дейност или е регистрирал сходна на по-ранна марка. Нарушителите лесно могат да бъдат открити в интернет, по изложби или в списания. Как се процедира обикновено в подобни случаи? Най-бързият начин за разрешаване на такива спорове е изготвянето и изпращането на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение. Писмото за преустановяване на нарушение е правен способ използван често в практиката, за да се постигне преустановяване на извършено нарушение на правото върху марка или друго право върху интелектуална собственост. В уведомлението се съдържа обяснение за извършеното нарушение и се отправя искане за доброволно преустановяване на нарушението. В случай, че нарушителят не преустанови нарушението, изправната страна има право да предприеме последващи действия, за да може да защити законните си права. Изпращането на писмо за прекратяване на нарушение е по-евтиният вариант отколкото инициирането на съдебно производство.

Много от нарушенията на права върху интелектуална собственост се извършват съвсем несъзнателно и в повечето случаи след като нарушителите получат предупредително писмо, се преустановява нарушението и не се стига до по-нататъшни процедури. Повече информация относно изготвяне на писмо „спри и се откажи” или т. нар. писмо за преустановяване на нарушение или уведомление за преустановяване на нарушение можете да получите в специално изготвената на тази тема публикация „Уведомление за преустановяване на нарушение“.

В случай, че изпратеното уведомление за преустановяване на нарушение не даде желаните резултати и нарушението на право върху по-ранна марка не е преустановено, се препоръчва да се предприемат последващи действия като бъдат взети предвид способите представени по-нататък в  настоящата публикация.

Подаване на сигнал до Патентното Ведомство на Република България, съдържащ информация за нарушението (процедура по осъществяване на административнонаказателна отговорност)

Притежателят на регистрирана търговска марка има право да подаде сигнал до Патентното Ведомство на Република България, съдържащ информация за извършеното нарушение на правото върху марка. В сигнала следва да бъде предоставена колкото се може по-подробна информация относно марката, извършителя на нарушението и нарушението. Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. Длъжностното лице има право да изисква достъп до подлежащите на контрол обекти и да изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка. При установено нарушение се издава наказателно постановление от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице. Наказателното постановление може да бъде обжалвано по реда на Закона за административните нарушения и наказания. При установено нарушение се налага глоба от 500 до 1500 лева, а едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева. При повторно извършване на нарушение се налага глоба от 1500 до 3000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лева. Стоките, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в седемдневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство. След изтичането на седемдневния срок в случай, че липсва доброволно изпълнение, копие от наказателното постановление се изпраща на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда стоките, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Гражданскоправна защита посредством подаване на иск в Софийски градски съд

Гражданскоправната защита се реализира чрез подаване на иск за нарушение пред Софийски градски съд от притежателя на право върху марка и лицензополучателя на изключителна лицензия. Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора.

Исковете за нарушение могат да бъдат:

  1. за установяване факта на нарушението;
  2. за преустановяване на нарушението;
  3. за обезщетение за вреди;
  4. за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

Едновременно с иска ищецът може да поиска по съдебен ред и:

  1. 1. да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;
  2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;
  3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

Също така, при нарушение на правото върху марка или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

  1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка;
  2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
  3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2 от Закона за марките и географските означения;
  4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

При установено извършено нарушение на правото на регистрирана марка обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

  1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или
  2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.

Мерки за граничен контрол

Действия по инициатива на притежателя на право върху марка и лицензополучателя на изключителна лицензия

Притежателят на право върху марка, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно търговска марка.

Мерките не се прилагат по отношение на стоки:

  1. с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;
  2. 2. подлежащи на бързо разваляне.

Митническите органи не задържат стоки, които не носят търговска марка, идентична или сходна с тази на молителя. Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от носителя на правото върху търговска марка, както и по инициатива на митническите органи. Молбата трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на марката и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство. Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 78, ал. 1 от Закона за марките и географските означения, митническите органи задържат стоките. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат права да огледат задържаните стоки и да получат информация за това.

Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни. Компетентните органи, пред които е започната процедура решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени. Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Действия по инициатива на митническите органи

Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават търговска марка. Митническите органи уведомяват незабавно носителя на правото върху търговска марка, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза. Решението на митническите органи може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт. Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Наказателноправна защита посредством подаване на сигнал до прокуратурата

Използването в търговската дейност на марка, обект на изключително право, без съгласието на притежателя й и без правно основание е престъпление против интелектуалната собственост съгласно чл.172б от Наказателния кодекс и се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Ако деянието е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава. Способът за защита на притежателя е чрез подадаване на сигнал за извършено престъпление до Прокуратура на Република България, а също така и до Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР.

Подаване на искане съгласно Закона за защита на конкуренцията пред Комисия за защита на конкуренцията

В чл.35 от Закона за защита на конкуренцията се забранява използването на марка, която е идентична или близка до тази на друго лице, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Притежателят на право върху марка може да инициира производство пред Комисията за защита на конкуренцията чрез подаване на искане. Давността за подаване на искането е пет години от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение – от деня, в който нарушението е преустановено.

При установяване на извършено нарушение Комисията за защита на конкуренцията приема решение, с което налага имуществена санкция или глоба или постановява прекратяване на нарушението. Имуществената санкция е в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятието, а глобата на физическите лица е в размер от 500 до 50 000 лева. При определяне размера на глобата се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, качеството, в което е действало лицето, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

При извършено нарушение на правото на регистрирана марка е препоръчително да бъде потърсено съдействие от специалист с опит в тази област, тъй като се изисква задълбочено познаване на марковото право и е необходимо да бъдат съобразени редица особености при избирането на най-подходящия способ за защита на търговска марка, за да бъде постигнат желания от клиента резултат. Един опитен специалист по търговски марки ще се погрижи успешно да упражните правото си на защита на марка, което се явява едно от най-важните задължения на всеки притежател на марка. Адв. Красимира Кадиева с удоволствие ще Ви съдейства при защитата на вашата търговска марка чрез предоставяне на професионални консултации и иницииране на процедури по защита на вашата марка пред съответните компетентни органи, за да бъде постигнато преустановяване на извършеното нарушение на правото върху вашата марка, тъй като едни от най-често поръчваните услуги през изминалите години в практиката на адв. Кадиева са услугите свързани със защитата на търговски марки.

ВСЕКИ КЛИЕНТ ЩЕ ПОЛУЧИ КАТО ПОДАРЪК ЕЛЕКТРОННА КНИГА СЪДЪРЖАЩА СТАТИИ С ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ.

Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, има за цел да предостави подробна информация относно възможните способи за защита на търговска марка при извършено нарушение на правото на регистрирана марка. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с автора Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни като е официално вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОХИМ). Красимира Кадиева предлага цялостен анализ и комплексна стратегия за ефективна защита на марките като обект на индустриална собственост, както във фазата на регистрация, така и при нарушение на правата върху тях.