Видове търговски марки

В уеб сайта на кантората са публикувани редица публикации относно търговските марки, като например: процедура по регистрация на марка; извършване предварително проучване на марка; абсолютни основания за отказ на регистрация на марка; какви марки е препоръчително да се запазват и много други.

Целта на настоящата публикация е да бъдат представени различните видове марки като бъдат групирани в зависимост от различните критерии за разграничаване на различните видове марки. Разбира се, преди да бъдат представени видовете марки, е необходимо да бъде изяснено какво представлява марката. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Посочената дефиниция ще бъде изменена с приемането на новия Закон за марките и географските означения, тъй като ще отпадне изискването за графично представяне на марките.

Видове марки

Съществуват различни видове марки в зависимост от различните критерии за разграничаване на различните видове марки.

1. Според правния им статус марките са:

Регистрирани – марката е получила регистрация и притежателят й е придобил право върху марката.

Нерегистрирани – обратно на регистрираната марка, марката не е получила регистрация и притежателят й не е придобил право върху марката. Това са:

  • Марки, които са заявени за регистрация – тоест, започната е/инициирана е процедура по регистрация, но процедурата все още не е приключила.
  • Марки, за които не е започнала/ инициирана процедура по регистрация (не е подавана заявка) или регистрацията е била отказана на абсолютни или относителни относителни основания за отказ.

2. Според начина им на представяне марките биват следните видове:

Словни – словните марки се състоят изключително от думи или букви, цифри или букви или други писмени знаци или комбинация от тях, които знаци може да бъдат набрани печатно.

Фигуративни – това са знаци, които се състоят изключително от фигуративни елементи.

Комбинирани – комбинираните марки се състоят от словен и фигуративен елемент.

Триизмерни –  представляват в триизмерен вид формата на стоката или на нейната опаковка.

Звукови – тези марки се състоят изключително от звук или комбинация от звуци. Към момента звуковите национални марки са представени графично чрез ноти. С премахването на изискването за графично представяне на марките, считано от 1 октомври 2017, заявките за регистрация на звукови марки на Европейския съюз могат да бъдат единствено аудио файл, който възпроизвежда звука, или точно представяне на звука чрез музикални ноти.

Мултимедийни – тези марки се състоят от комбинацията между образи и звук.

Холограмни – характерното за холограмните марки е, че се състоят от елементи с холографски особености.

Позиционни – при позиционните марки особеността е в специфичния начин, по който марката е прикрепена или поставена към стоката. Тя трябва да бъде представена върху стоката в правилната си позиция и пропорции. Останалите елементи от стоката трябва да се изключват визуално чрез пунктирни линии.

Марки, съдържащи движение – тези марки се състоят от движение или представляват движение или промяна в положението на елементите на марката.

Десен – състоят се изключително от редовно повтарящ се набор от елементи.

Цвят – състоят се изключително от един цвят.

Комбинация от цветове – състоят се изключително от комбинация от цветове.

–  Аромати – представляват благоухание, субективно възприемано посредством обонянието на съответния потребител, което прави възможно и последващото идентифициране на определени стоки и/или услуги, които се предлагат от определено лице. Уханието е един от най-трудните и нетрадиционни знаци, които могат да се представят графично, и именно затова ароматните марки се регистрират рядко.

Други – това са марки, които не попадат в никой от горизброените видове. Трябва да бъдат представени във всякаква подходяща форма, чрез използването на общодостъпни технологии, стига да могат да бъдат възпроизведени в регистъра по ясен, точен, самостоятелен, лесно достъпен и обективен начин, за имат възможност компетентните органи и обществеността да определят предмета на закрилата, предоставена на нейния притежател.

3. Според известността марките са:

Общоизвестни – това са по начало неригистрирани марки, които притежават определено равнище на известност, определяно според нивото на общодостъпност на информацията сред релевантния кръг потребители. Притежателите на общоизвестни марки имат възможност да се противопоставят на регистрацията и/или използването на идентични или сходни марки от други лица за стоки и услуги, които са идентични или сходни на тези, за които общоизвестната марка бива използвана в обществото. Важно е да се отбележи също, че за да може да се възползва от това негово право, съответният притежател на общоизвестна марка е необходимо да подаде заявка за регистрация на същата.

Марки ползващи се с известност – това са регистрирани марки, като закрилата е за различни стоки и/или услуги срещу несправедлово облагодетелстване от нейната известност или отличителния й характер. Притежателите на марки, ползващи се с известност, имат възможност да се противопоставят на регистрацията и/или използването на идентични или сходни марки от други лица за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката, ползваща се с известност е регистрирана.

NB! С оглед на предстоящите изменения в областта на марковото право, предвидени с изцяло новия Закон за марките и географските означения, който премина успешно т.нар. процедура на „първо четене“ в Народното събрание на Република България на 27.06.2019 година и, който следва задължението на държавата да транспонира в националното си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, се предвиждат следните измения по отношение на горепосочените два вида марки, а именно:

  • Разширяване на обхавата на закрила при марките, ползващи се с известност (репутация), като вече освен за стоки и/или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка, ползваща се с известност, е регистрирана, вече ще е и за идентични или сходни стоки и/или услуги.
  • По отношение на общоизвестни марки или марки ползващии се с известност (репутация) на Европейския съюз, общоизвестността, респективно репутацията трябва да бъде доказана за територията на Европейския съюз.

4. Според предназначението марките са:

Индивидуални – индивидуалните марки са предназначени за означаване на стоките и/или услугите на едно лице. Индивидуални са по-голямата част от съществуващите марки.

Колективни – марки, притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Колективната марка отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.

Сертификатни –  сертификатнатите марки удостоверяват материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.

5. Според сферата на приложение марките са:

Търговски марки – използва се във връзка с марки, които отличават стоки, но не и услуги.

Марки за услуги – използва се във връзка с марки, които отличават услуги, но не и стоки. В новия Закон за марките и географските означения ще отпадне изричното посочване на марката за услуги.

6. Според обхвата си на действие марките са:

– Национални – марки регистрирани по национален ред марка директно в съответната национална служба за интелектуална собственост.

– Регионални  – такива марки са марката на Европейския съюз (Европейска търговска марка или т.нар. марка на Общността) като защитата се разпространява на територията на всички страни-членки на Европейския съюз; такава марка е марката регистрирана в Службата за интелектуална собственост на Бенелюкс (BOIP) като марката има действие в Белгия, Нидерландия и/или Люксембург; такава марка е и марката регистрирана в Регионалната Африканска организация по интелектуална собственост.

– Международни – Международната регистрация на марка се администрира от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), със седалище в Женева, Швейцария. Мадридската система се състои от Мадридската спогодба и Протокола относно Мадридската спогодба, поради което притежателите на търговски марки, чиито продукти или услуги са международно търгувани, имат право да използват тази система, за да регистрират марките си в държави, които са страни-членки на Мадридската система. Преди създаването на Мадридската система, във всяка държава трябваше да бъде ангажиран местен представител по индустриална собственост, който да заяви марката за регистрация. Мадридската система улеснява регистрационния процес чрез подаването на една заявка, а също така и възможността на заявителя да ангажира един представител по индустриална собственост (който владее един от следните езици: английски, френски или испански), който представител може да е от държавата на заявителя.

7. Според регистрабилността марките са:

– Фантазийни (измислени) – тези марки имат най-голям обхват на защита, тъй като това обикновено са измислени думи и в най-голяма степен изпълняват основната функция на търговската марка – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Примери за такива марки са: Adidas, Pepsi и др. Предимството на фантазийните марки е, че от правна гледна точка са регистрабилни и имат най-голям обхват на защита, но основният недостатък е, че притежателите им следва да вложат много повече средства и усилия, за да ги наложат на пазара.

– Произволни – това са знаци, които имат собствено значение, но се използват за стоки или услуги, които по никакъв начин не са свързани със значението на знаците. Известен пример за такава марка е марката „Apple“ за компютри.

– Асоциативни – тези марки представляват изрази, словосъчетания или други комбинации от знаци и/или означения, които съдържат елемент, който насочва потребителите към дадена характеристика на стоките и/или услугите, но без да ги описват директно. Следва да се има предвид, че обхватът им на закрила е по-малък отколкото на фантазийните и произволните марки. Примери за такива марки са: „ВКУСОТИЛНИЦА“ за услугите „ресторантьорство“; „КОНФИТЮРИ ЗА СЛАДУРИ“ за стоката „конфитюри“.

Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, има за цел да предостави информация относно различните видове марки. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост.  За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с автора Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни като е официално вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОХИМ). Красимира Кадиева предлага цялостен анализ и комплексна стратегия за ефективна защита на марките като обект на индустриална собственост, както във фазата на регистрация, така и при нарушение на правата върху тях. Тя съдейства при всички видове регистрации на търговски марки чрез предоставяне на професионални консултации, подготвяне на всички необходими документи, а също така и оказване на всеобхватно съдействие по закрилата на Вашата търговска марка.