Абсолютни основания за отказ на регистрация на търговска марка

Търговската марка по своето естество представлява неизменна част от портфолиото на всеки един бизнес, който бива граден и развиван във времето. В настоящия уеб сайт на кантората има редица публикации, които описват значимостта от това да притежаваме регистрирана търговска марка, ползите, които ни носи и цялостния ефект, който оказва върху даденото бизнес начинание. Именно логическото продължение на тази поредица от публикации, свързани с търговските марки, налага и написването на настоящата такава, целта на която е да представи на читателя практически поглед и насоки за това как да създадем нашата марка, така че да отговаря на всички законови изисквания и да премине успешно експертизата по същество в Патентното ведомство на Република България.

I. Какво представлява търговската марка?

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), търговската марка е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

Тоест, търговската марка е този знак, който ще отличи Вашите стоки/услуги от тези на Вашите конкуренти. Например по отношение на стоката обувки, попадаща в клас 25 от Ницската класификация на стоките и услугите (МКСУ), съществуват марка „Adidas и марка „Nike.

II. Какво е експертиза по същество в Патентното ведомство на Република България?

След като подадената заявка за регистрация на марка премине успешно формалната експертиза (проверяват се определени реквизити на самата заявка – като например дали е приложен документ за платени държавни такси, дали заявката е попълнена правилно и др.), Патентното ведомство преминава към експертизата по същество. Последната се извършва въз основа на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО, като целта е експертите от Патентно ведомство да проверят дали желаната от Вас марка, която сте подали за регистрация не отговаря на някое от изброените в член 11,  ал. 1 основания за отказ на регистрация на марка. Ако някое от основанията е налице, то се постановява отказ за регистрация на дадената марка, като отказът може да бъде пълен или частичен.

III. Абсолютни основания за отказ на регистрация на търговска марка (чл. 11, ал. 1 от Закона за марките и географските означения).

Както беше споменато абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка са залегнали в чл. 11, ал. 1 от ЗМГО, като при констатиране на едно или повече основание, експертите ще откажат да регистрират съответната марка и именно за това е от значение преди да подадете заявка за регистрация, внимателно да обмислите как ще изглежда Вашата марка, вземайки под внимание основанията за отказ.

Чести са случаите в практиката, когато дадена марка на клиент е нерегистрабилна или поне съществува значителен риск от отказ от страна на експертите в Патентно ведомство, именно въз основа на факта, че желаната от тях марка попада под едно или повече от основанията по чл. 11, ал. 1 на ЗМГО. В такива случаи, още преди да се пристъпи към подаване на заявка за регистрация, се прави предварителна оценка на този риск, както и се консултира даденият клиент как и какво е добре да промени в марката, така че тя да премине успешно експертизата по същество. Такъв съвет би могъл да бъде например да се засили някой елемент от самата марка, за да може последният да се окаже отличителен и доминиращ в състава на марката.

В редовете по-долу, отделно ще бъдат разгледани различните основания за отказ, придружени с практически примери, за по-голяма яснота.

a) чл. 11, ал. 1, т.1 – не се регистира знак, който не е марка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗМГО.

Поначало ако знакът, който искате да регистрирате не отговаря на законовото определение за марка (чл.9, ал.1 от ЗМГО), то логично няма и как да се регистрира като марка.

Практически пример: Не се регистира марка за допир (усещане), тъй като не е възможно посредством една търговска марка да се представи цялостният ефект, който бива усещан при допир до определен материал или текстура.

b) чл. 11, ал.1, т.2 – не се регистрира марка, която няма отличителен характер.

Отличителността на търговската марка е това нейно иманентно и строго задължително качество, без което тя няма как да изпълнява основата си функция, а именно да отличава стоките/услугите на едно лице от тези на друго. Отличителността винаги се преценява по отношение на заявените стоки/услуги, като се държи сметка и за съответните потребители на същите тези стоки/услуги. Именно заради този генерален характер на това основание за отказ на регистрация, същото в практически аспект почти винаги се съединява в становищата на експертите от Патентно ведомство с някое от останалите основания за отказ.

Практически примери:

  • не се регистира марка, която представлява единствено буква, паричен знак или въобще всякакъв знак, който е широкопознат сред обществото, вследствие на неговото използване. Така не може да се регистрират например единствено: а; г; (въобще която и да е буква от азбуката); @; $; +; -; / и т.н.
  • не се регистрират означения на домейни или съкращения на търговски дружества. Така не може да се регистрират например: .org; .net; ЕТ; ЕООД.
  • не се регистрират прекалено дълги и трудно запомнящи се комбинации от думи. Така не може да се регистрира например: „Набавено, закупено, платено, изтъргувано, преработено от Турция”.
  • не се регистрират трудно произносими и трудно запомнящи се комбинации от букви. Така не може да се регистрират например: ЙБГАИУГ, ЪВКБЦА и др.
  • не се регистрират прости геометрични фигури или тела. Така не може да се регистрира например само един кръг или правоъгълник без самите те да са отличителни сами по себе си (например в някаква цветова гама, по-разчупени в пространството) или да са в комбинация един с друг (например 4 или 5 свързани кръга-по подобие на всеизвестните марки на Ауди и олимпийските игри).
  • не се регистрират триизмерни знаци, представляващи формата на самата стока или нейната опаковка.Така не може да се регистрира например триизмерна марка представляваща формата на лаптоп за стоките „лаптоп“ (клас 9 от МКСУ). Изключение от това правило е, когато формата/опаковката на самата стока сама по себе си е отличителна – в случая върху формата на лаптопа е изписано HP или е поставена всеизвестната отхапана ябълка, която отличава самата триизмерна марка и я свързва с конкретен производител.
  • не се регистират цветове сами по себе си. Така например не може да се регистрира син цвят или някой друг цвят.
  • не се регистират типични за модната индустрия шарки. Така например не може да се регистрира шотландското каре (тартан) за стоки, свързани със споменатата индустрия.
  • не се регистрират лозунги, притежаващи рекламен и/или хвалебствен характер. Така например не може да се регистрира: „Най-доброто на пазара”, „Няма да намерите по-добро от това”, „Най-сочното пилешко филе, което сте опитвали”.

c) чл. 11, ал.1, т.3 – не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги.

Тези знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или  в установената търговска практика на Република България трябва да са свързани със заявените стоки/услуги, като преценката за регистрабилността на самата марка се преценява конкретно във връзка със съответната търговска област.

Практически примери:

  • не се регистрират думи, които поначало не са имали смисъл или са имали различен смисъл от този, който им е предаден впоследствие в конкретна търговска област. Така не може да се регистрира например: TELECOM за услугите „телекомуникации” (клас 38 от МКСУ).
  • не се регистрират абревиатури, станали обичайни наименования на стоките/услугите.Така не може да се регистрира например: „PC”за стоките „компютри”(клас 9 от МКСУ).
  • не се регистират изображения, които са станали обичайни или често използвани при обозначаване на съответните стоки/услуги. Така не може да се регистрира например: фигуративен знак представляващ изобразена светкавица във вертикално положение за стоки от клас 9 от МКСУ, тъй като това изображение би било идентично с международния символ за безопасност, известен като „символ за високо напрежение“.
  • не се регистират обичайни форми или опаковки, с които потребителите свързват дадена стока. Така не може да се регистрира например: триизмерна марка представляваща формата на блистер за стоките лекарства (клас 5 от МКСУ).

d) чл. 11, ал. 1, т.4 – не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите.

Това основание за отказ на регистрация на търговска марка визира онези знаци или означения, които потребителите възприемат пряко, точно и конкретно като указания, свързани с някаква характеристика на дадената стока/услуга, тоест преценява се дали марката е описателна по отношение на конкретната стока/услуга.

Замисълът на това основание се налага както от основната задача на марката, а именно да служи за разграничаване на стоките/услугите на един търговец от тези на друг, така и от обществения интерес, който в случая би бил засегнат ако се допусне регистрация в противоречие на това основание, тъй като дадено лице би придобило изключителното право върху един описателен термин, който поначало е свободен да се използва от всички, а това от своя страна би довело до накърняване на добрите нрави и свободния стокообмен.

Изключение от това основание за отказ на регистрация на търговска марка са асоциативните марки, които представляват изрази, словосъчетания или други комбинации от знаци и/или означения, които съдържат елемент, който насочва потребителите към дадена характеристика на стоките и/или услугите, но без да ги описват директно. Така например се регистрира „ВКУСОТИЛНИЦА“ за услугите „ресторантьорство“ (клас 43 от МКСУ).

Важно е и да се уточни, че при преценката на това дали една марка е описателна, експертите в своята преценка се ръководят освен всичко и от речниковите значения на дадени термини или словосъчетания, включотелно и когато са на разпознаваем и говорим в България чужд език (така, не се регистрира марка „The beast – V6 engine“ за стоките „двигатели за автомобили“ от клас 12 на МКСУ). Проверка се извършва дори само по отношение на простото изписване на българска дума или термин на латиница (така не се регистрира марка „AVTOMOBIL“за стоките „автомобили“ от клас 12 на МКСУ).

Практически примери за различните подоснования на чл. 11, ал.1, т.4:

  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида. Така не може да се регистрира например: „ШОКОЛАДОВИ“ за стоките „вафли“ (клас 30 от МКСУ) или „СТЪКЛЕНИ“ за стоките „чаши“ (клас 21 от МКСУ).Това подоснование важи и за регистрираните породи растения и животни, като не се регистрира например: „ПИТБУЛ“ за стоките „кучета“ (клас 31 от МКСУ).
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват качеството. Така не може да се регистрира например: „Най-доброто“ за всякакви стоки или услуги.
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват количеството. Така не може да се регистрира например: „2,5 литра“ за стоките „минерална вода“ (клас 32 от МКСУ) или „6 броя“ за стоките „яйца“ (клас 29 от МКСУ).
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват предназначението. Така не може да се регистрират например: „БАСЕЙН“ за стоките „хлор“ (клас 1 от МКСУ) или „АВТОМОБИЛ“ за стоките „спирачни накладки“(клас 12 от МКСУ).
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват стойността. Така не може да се регистрират например: „9,99 лв.“ за всякакви стоки или услуги или „Най-евтината цена на пазара“ за всякакви стоки или услуги.
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват географския произход, наименованието на последното което е известно сред релевантния кръг потребители и се свързва с определена категория стоки. Така не може да се регистрират например: „Родопско“ за стоките „вълнени одеяла“ (клас 24 от МКСУ) или „КАЗАНЛЪК“ за стоките „розово масло“ (клас 3 от МКСУ).
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват времето или метода на производство на стоките, и начина на предоставяне на услугите. Така не може да се регистрират например:„ПРОИЗВЕЖДАНО ОТ 1899 НАСАМ“ за стокитите „вино“ (клас 33 от МКСУ);„Goodyear-welted“ за стоките „обувки“ (клас 25 от МКСУ) или „Денонощно“ за услугите „услуги за продажба на дребно във връзка с алкохолни напитки“ (клас 35 от МКСУ).
  • не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват други характеристики на стоките или услугите. Така не може да се регистрират например: Air bag, ABS, ESP“ за стоките „автомобили“ (клас 12 от МКСУ) или „СТЕВИЯ“ за стоките „протеинови хранителни добавки“ (клас 5 от МКСУ).

e) чл. 11, ал.1, т.5 – не се регистрира знак, който се състои изключително от формата, която произтича от естеството на самата стока; формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;формата, която придава значителна стойност на стоката.

Това основание за отказ на регистрация на търговска марка е насочено към т.нар. триизмерни марки, тоест такива, които посредством графично представяне да представляват формата, опаковката на стоката, някаква фигура или рисунка.

Практически примери за различните подоснования на чл. 11, ал.1, т.5:

  • не се регистрира знак, който се състои изключително от формата, която произтича естеството на самата стока. Така не може да се регистрира например: триизмерна марка във формата на химикал за стоките „химикалки“ (клас 16 от МКСУ). Все пак обаче, това подоснование може да се избегне като в състава на марката се включат отличителни и доминиращи елементи – в случая се регистрира: триизмерна марка във формата на химикал, която форма е по-особена от обикновено и е поставен отличителен знак (например BIC) за стоките „химикалки“ (клас 16 от МКСУ).
  • не се регистрира знак, който се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат. Така не може да се регистрира например: триизмерна марка във формата на писец, подпомагащ по-лесното писане, скициране и рисуване за стоките „химикалки с филцов писец“ (клас 16 от МКСУ).

не се регистрира знак, който се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоката. Това подоснование е въведено, именно заради оригиналния начин на представяне на дадената стока, който сам по себе си може да окаже решаваща роля при формирането на избор у крайния потребител. Така не може да се регистрира например: триизмерна марка на химикал в оригинална форма на супергерой за стоките „химикалки“ (клас 16 от МКСУ).

f) чл. 11, ал.1, т.6 – не се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави.

Идеята на това основание за отказ на регистрация на марка е да се избегнат възможностите за придобиване на изключителни права върху марки, които уронват обществения ред, законността и морала. Разбира се, при проверка на това основание се преценява за всяка марка конкретно и отделно, като се държи сметка за съответния среден потребител и неговата нормална, тоест осреднена чувствителност. При проверката, експертите се ръководят от общоизвестните в правото принципи на добрите нрави и морала, както и правилата на обществения ред като част от общоприетото и дължимо поведение на участниците в обществените отношения.

Практически примери:

  • не се регистрират марки, които съдържат в състава си неприлични и рушащи обществения ред образни елементи, като например: символи на националсоциализма (нацистки и неонацистки символи).
  • не се регистрират марки, които съдържат в състава си образни елементи на неприлични жествове, като например: среден пръст.
  • не се регистрират марки, които съдържат в състава си расистки, неприлични и дискриминационни изрази, независимо от езика, на който е изписан.
  • не се регистрират марки, които съдържат в състава си забранени от закона вещества, като например: „Хашиш“; „MARIJUANA“ за стоките „тютюн“ (клас 34 от МКСУ).
  • не се регистрират марки, които съдържат в състава си наименования или съкращения на терористични организации.
  • не се регистрират марки, които са съставени от наименования на големи религиозни христянски празници, тъй като това само по себе си представлява противоречие с добрите нрави. Така например не се регистрира: „ВЕЛИКДЕН“.
  • не се регистрират марки, които противоречащи на добросъвестната търговска практика. Така например не се регистрира: „Най-доброто, което някога ще опитате“.
  • не се регистрират марки, които съдържат в себе си невярна информация. Така например не се регистрира марка, която съдържа информация за даден сертификат, който не е бил издаван.
  • не се регистрират марки, съдържащи в себе си имената на известни личности, които не са дали разрешение за това. Така например не се регистрират марки: „Никол Кидман“; „Брат Пит“, ако поседните не са дали своето изрично съгласие за това.

g)  чл. 11, ал.1, т.7 – не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.

По отношение на това основание за отказ на регистрация на марка, вероятността за заблуда за потребителите се анализира изключително внимателно и изхождайки от трайната и непротиворечива съдебна практика в областта на марковото право, където се извежда презумптивното заключение, че средният потребител се счита за сравнително добре информиран, умерено наблюдателен и внимателен при избора на покупка.

Заблудата у потребителите възниква тогава, когато дадената търговска марка съдържа в себе си знаци и/или означения, които са с невярно съдържание относно естеството, качеството или географския произход на стоките/услугите. Именно поради тази причина е добре, когато се създава дадена марка, да се прецени дали самата тя съдържа такива знаци и/или означения, дали последните са с невярно съдържание и дали потребителите ще бъдат повлияни в своя избор въз основа на тази заблуждаваща информация.

Практически примери:

  • не се регистрира марка ELECTRIC LIGHT“ за стоките „газови лампи“ (клас 11 от МКСУ), тъй като въвежда потребителите в заблуждение по отношение на естеството на самата стока.
  • не се регистрира марка „яйцата на щастливата кокошка ЛИЛИ“ за стоките „патешки яйца“ (клас 29 от МКСУ), тъй като въвежда потребителите в заблуждение по отношение на естеството на самата стока.
  • не се регистрира марка IVORY VARY дамски чанти от естествена кожа“ за стоките „чанти от изкуствена кожа с косъм“ (клас 25 от МКСУ), тъй като въвежда потребителите в заблуждение по отношение на качеството на самата стока.
  • не се регистрира марка „ВАРНА“ за стоките „испанска скумрия, нежива“ (клас 29 от МКСУ), тъй като въвежда потребителите в заблуждение по отношение на географския произход на самата стока.

Същевременно обаче се регистрират, тъй като не въвеждат потребителя в заблуждение по отношение на естество, качество или географски произход на стоките/услугите следните марки:

  • марка ELECTRIC LIGHT“ за стоки „лампи“ (клас 11 от МКСУ).
  • марка „яйцата на щастливата кокошка ЛИЛИ“ за стоките „яйца“ (клас 29 от МКСУ).
  • марка IVORY VARY дамски чанти от естествена кожа“ за стоките „чанти“ (клас 18 от МКСУ).
  • марка „ВАРНА“ за стоките „риба, нежива“ (клас 29 от МКСУ).

Регистрират се и марки, които сами по себе си не могат да въведат потребителя в заблуждение като например:

  • марка „САХАРА“ за стоките „кубчета лед“(клас 30 от МКСУ), тъй като средният и добре информиран потребител по никакъв начин не би направил връзка между географското понятие за пустинята Сахата и стоката кубчета лед.
  • марка „Карибски разбойници“ за стоките „типична италианска алкохолна напитка от грозде [граппа]“ (клас 33 от МКСУ), тъй като в случая географското означение, свързано с Карибите единствено и само пояснява другата част от словосъчетанието, а именно разбойници. В този случай цялостното словосъчетание „Карибски разбойници“ се явява фантазийно, което автоматично изключва всякаква възможност за объркване у средните потребители по отношение на географския произход на стоките.
  • марка „МЕТАЛНО ЯКЕ“ за стоките „якета от текстил“ (клас 25 от МКСУ), тъй като за средния потребител е пределно ясно, че якетата не са направени от метал. В случая, тази марка се явява асоциативна, тъй като навежда потребителската мисъл към факта, че самите якета са изключително здрави.

h) чл. 11, ал. 1, т.8 – не се регистрира марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция.

Това основание за отказ е базирано на международни договорени отношения, между конкретни държави, подписали т.нар. Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 година, посредством която са въведени международни стандарти, които налагат на страните да прилагат същата степен на защита към гражданите от други страни, каквато прилагат към своите граждани.

Цялостният замисъл на тази забрана е фактът, че наличието в състава на дадена марка на гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави-членки на споменатата Парижка конвенция, както и гебовете, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации по чл. 6ter от Парижката конвенция, би довело до заблуждение от страна на потребителите, което може да се дължи на това, че дадени стоки/услуги произхождат или са гарантирани, или са свързани по някакъв начин с администрацията и въобще публичното управление на съответната държава или организация.

Важно е да се подчертае, че това основание не се прилага, когато съответният компетентен орган предостави съгласие за използване на герб, знаме или други символи, които са свързани с него.

Практически примери:

  • не се регистрира марка, състояща се изключително или включваща в състава си българското знаме или герб, които биха били възприети от потребителите като индикация за връзка между заявителя и съответните български държавни органи.
  • не се регистрира марка, състояща се изключително или включваща в състава си официалните символи на Европейския съюз и неговите институции, които биха били възприети от потребителите като индикация за връзка между заявителя и съответните европейски институции.
  • не се регистрира марка, която се състои от общоизвестни съкращения на международни междуправителствени организации по чл.6ter от Парижката конвенция, като например: WIPO, UNESCO.

i)  чл. 11, ал. 1, т. 9 – не се регистрира марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес.

Основното и значимо в това основание за отказ е т.нар. „особен обществен интерес“. Последният представлява правото на цялото общество да си служи с автентична информация.

При проверка по това основание, се проверява дали дадената марка не представлява герб, емблема или друг символ, както и техни имитации на държави-членки и международни междуправителствени организации, участващи в Парижката конвенция (тоест проверка по чл. 11, ал. 1, т. 8). Съответно при неустановяване за наличие по чл. 11, ал. 1, т. 8, се проверява дали заявената марка не представлява знак, емблема или герб, които представляват особен обществен интерес, откъдето съответната марка да бъде възприета от потребителите като индикация за връзка между заявителя и съответната организация.

Отново и тук, ако съответната организация предостави своето съгласие за използване на дадения знак, емблема или герб, това основание няма да бъде приложено при проверката относно регистрабилността на марката по чл. 11 от ЗМГО.

Практически примери:

  • не се регистрира марка, която се състои изключително или включва в себе си знака на Български червен кръст или международната организация ИМКА (YMCA).

j) чл. 11, ал. 1, т. 10 – не се регистрира марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки.

Под това основание се отказват за регистрация марките, които съдържат пълно или частично възпроизвеждане на официални знаци и клейма за контрол и гаранция, които са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки с тези, към които въпросните символи се прилагат.

От значение е да се отбележи, че съответните знаци и клейма за контрол и гаранция следва да бъдат официално приети от конкретните държави или организации за контрол и гаранция, за да могат да бъдат защитени по тази разпоредба.

Както и при предишните две основания за отказ на регистрация на марка, така и тук, ако съответният орган или организация даде съгласие за използване на официалния знак или клеймо, то това основание не се прилага при извършване на проверката по същество.

Практически примери:

  • не се регистрира марка, представляваща официалния знак„CE, служещ за сертификация и отговарящ на определени изисквания на Европейския съюз.
  • не се регистрира марка, представляваща официалния знак за качество на БАВ (Българската асоциация по водите), служещ като гаранция за извършен стриктен контрол по ясно описани стандарти и методика, синхронизирани с европейската практика в областта.

k) чл. 11, ал. 1, т. 11 – не се регистрира марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство.

В обхвата на тази разпоредба попадат единствено материалните културни ценности, като последните съгласно Закона за културното наследство (ЗКН) биват движими и недвижими.

Важно е да се отбележат и следните положения, а именно:

  • тази разпоредба се прилага за всички заявени стоки и услуги;
  • тази разпоредба се прилага независимо от начина на представяне на марката;
  • тази разпоредба не се прилага, когато е получено изричното съгласие на компетентния орган.

По отношение на недвижимите културни ценности.

Недвижимите културни ценности се делят на:

  • такива със световно значение, като тук самият статут се предоставя от международната организация ЮНЕСКО. Изхождайки от посочените в специалния списък на ЮНЕСКО недвижими културни ценности на територията на Република България, то не може да се регистрират следните марки, а именно: „Несебър – стария град“; „Боянската църква“; „Мадарският конник“; „Рилски манастир“; „Ивановски скални църкви“; „Тракийската гробница в Казанлък“; „Тракийската гробница в Свещари“; „Национален парк Пирин“; „Резерватът „Сребърна““; „Древните и букови гори на Карпатите и другите региони на Европа“(част от които са позиционирани на българска територия).
  • такива с национално значение, статутът на които се дава от национални компетентни органи, определени от ЗКН. Самите недвижими културни ценности се вписват в регистър, воден от Националния институт  за  опазване на недвижимите културни ценности, които са над 40 000. Именно поради големия брой защитени недвижими културни ценности е добре да се направи предварително проучване преди заявяване на марката, дали тя не представлява наименование или изображение на културна ценност или част от такава.

По отношение на движимите културни ценности.

Статут на движими културни ценности се предоставя от министъра на културата, като получилите съответния статут биват вписвани в специален регистър, воден от Министерство на културата. Отново поради огромния брой, в случая на движимите културни ценности, е добре да се направи предварително проучване преди заявяване на марката, дали тя не представлява наименование или изображение на дадена движима културна ценност или част от нея.

Някои практически примери:

  • не се регистрира марка, която изобразява предмет от златното съкровище от Панагюрище или изцяло съкровището в неговата съвкупност.
  • не се регистрира марка, която изобразява сградата на Априловска гимназия в град Габрово, тъй като същата е паметник на културата с национално значение.
  • не се регистрира марка, която изобразява розетката от Плиска, тъй като същата представлява движима културна ценност.
  • не се регистрира словна марка „ПЕРПЕРИКОН”, тъй като Перперикон е недвижима културна ценност с национално значение.

l) чл. 11, ал. 1, т. 12 – не се регистрира марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни.

Това основание за отказ на регистрация на марка се базира на т.нар. географско означение. Географското означение бива два вида, представляващи самостоятелни обекти на интелектуалната собственост, а именно: наименование за произход и географско указание.

Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

Тоест, разликата между наименованието за произход и географското указание се състои в това, че при наименованията за произход, върху качествата на продукта, влияние освен географската среда, има също така и човешкият фактор като умения, традиции и производствен опит, докато при географските указания, качествата на продуктите се определят само от природните условия на географската среда.

По отношение на процедурата по регистрация, трябва да бъде казано, че съществуват различни видове регистрации на географски означения, следващи съответни правила и процедури, но които е от значение да се познават, тъй като именно в техните бази данни е добре да бъде направена предварителна проверка преди заявяване на конкретна марка, касаеща това дали няма заявено или регистрирано географско означение (наименование за произход или географско указание). Така съществува заявяване, респективно регистрация на географско означение по национален ред, по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 1958 година, както и по реда на специалните Регламенти на Европейския съюз в конкретната област, като тук влизат и други двустранни договори между Европейския съюз и трети държави.

Внимание заслужава и фактът, че се отказва регистрация на марка, която е производна на заявено или регистрирано географско означение. Производността следва от думи с еднакъв корен или смисъл, като разликата е единствено в поставените представки или окончания.

Практически примери:

  • не се регистрира марка „ГОРНООРЯХОВСКИ СУДЖУК” за стоките „обработени месни продукти”(клас 29 от МКСУ), тъй като „Горнооряховски суджук” е регистрирано географско указание за месни изделия.
  • не се регистрира марка „БЪЛГАРСКО РОЗОВО МАСЛО” за стоките „етерични масла” (клас 3 от МКСУ), тъй като „Българско розово масло” е регистрирано географско указание за етерични масла.
  • не се регистрира марка „ТРОЯНСКА КЕРАМИКА” за стоките „керамични изделия” (клас 21 от МКСУ), тъй като „Троянска керамика” е регистрирано наименование за произход за керамични изделия.

m) чл. 11, ал.1, т. 13 – не се регистрира марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.

Отново самото основание за отказ се отнася до заявено или регистрирано географско означение по подобие на чл. 11, ал. 1, т.12, но докато там самата марка се състои изключително (тоест изцяло или в такава степен, че наименованието на географското означение е отличителния и доминиращ елемент от състава на марката) от даденото географско означение, то в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 13 наименованието на географското означение е просто част от състава на самата марка.

От значение е да бъдат споменати следните положения, при наличието на които това основание за отказ на регистрация на марка няма да се прилага, респектино марката ще бъде регистрирана, а именно:

  • когато даденото географско означение е регистрирано по национален ред или по реда на Лисабонската спогодба, то тогава трябва заявителят на марката, в състава на която се съдържа даденото географско означение, да е вписан като ползвател на същото.
  • когато даденото географско означение е регистрирано вследсвие на Регламентите на Европейския съюз, то е достатъчно заявителят да е от съответното географско място.

При наличие на гореописаните предпоставки, разделени съгласно различните видове регистрации на географски означения, то за успешното преодоляване на това основание за отказ, е задължително и при заявката на съответната марка списъкът на заявените стоки да бъде ограничен до стоката, означавана с географското означение с изричното посочване на самото географско означение.

Практически примери:

  • регистрира се марка „БЛАГОДАРНОСТ ОТ ДОЛИНАТА НА АРОМАТА – БЪЛГАРСКО РОЗОВО МАСЛО ” за стоките „етерични масла с регистрирано географско указание българско розово масло”(клас 3 от МКСУ).
  • регистрира се марка „ХИТРИЯТ АХИЛ – ТРОЯНСКА КЕРАМИКА” за стоките „керамични изделия с регистрирано наименование за произход троянска керамика”(клас 21 от МКСУ).

IV. Заключение

С настоящата публикация бяха представени абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка, придружени с практически примери. Все пак следва да се държи сметка, че марковото право само по себе си е твърде обширно, за да могат да се включат всички възможни хипотезии и случаи. За да се ограничи минимално рискът от постановяване на отказ за регистрация, вследствие от експертизата по същество, е добре да се направи предварително проучване, държейки сметка за различните абсолютни основания за отказ по чл. 11, ал. 1 от ЗМГО и съществуващата константна практика във връзка с тях. Също така, следва да се има предвид, че някои от абсолютните основания за отказ могат да бъдат преодолени. Например, разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗМГО не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена, което следва да бъде доказано от заявителя при предоставената възможност за отговор на постановения отказ.

Поради изброените по-горе особености при регистрацията на търговска марка е препоръчително да бъде потърсено съдействие от специалист по интелектуална собственост с опит в тази материя, който ще може да направи преценка дали марката, която желаете да регистрирате попада в приложното поле на чл.11 от ЗМГО където са уредени абсолютните основания за отказ на регистрация на марка и които абсолютни основания бяха подробно разгледани в настоящата публикация. Екипът на кантората на адв. Красимира Кадиева с удоволствие ще Ви съдейства при регистрацията на вашата марка чрез предоставяне на професионални консултации и подготвяне на всички необходими документи, тъй като едни от най-често поръчваните услуги през изминалите години в практиката на адв. Кадиева са услугите свързани с регистрацията на търговски марки.

Този материал, изготвен от Светозар Гайдарски, има за цел да предостави информация относно абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с екипа на кантората на адвокат Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Светозар Гайдарски е адвокатски сътрудник в кантората на адв. Красимира Кадиева. От 2016 година е студент по право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като преди това завършва Национална Априловска гимназия в гр. Габрово. От 2018 година е вписан като медиатор в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието, със специализация в областта на търговската медиация. Проявява интерес към интелектуалната собственост, защитата на лични данни, търговското и облигационно право като също така регулярно посещава конференции, практически курсове, семинари и уебинари. Владее отлично английски език. Екипът на кантората на адв. Красимира Кадиева съдейства при всички видове регистрации на търговски марки чрез предоставяне на професионални консултации, подготвяне на всички необходими документи, а също така и оказване на всеобхватно съдействие по закрилата на Вашата търговска марка.