Разрешаване на спорове относно права върху домейни

По какъв начин притежател на търговска марка може да защити правата и интересите си когато съществува регистрирано идентично или сходно на марката домейн име? Съществуват няколко начина за разрешаване на спора при колизия между търговска марка и домейн име.

  1. Най-бързият и ефективен начин е постигането на споразумение между притежателя на марката и притежателя на домейн името с цел откупуването на спорното домейн име. В този случай страните разрешават спора без да прибягват до решаването му по съдебен или административен ред. За да бъде възможно постигането на споразумение, разбира се, е необходима добрата воля на двете страни.
  2. Вторият начин е разрешаването на спора по съдебен ред, който в сравнение с останалите възможни способи е дълъг и скъп процес.
  3. Алтернативна на двата способа е една административна процедура, която в повечето случаи е предпочитана от страните при разрешаването на спорове. Поради важността и обхвата на темата, тя ще бъде разгледана в две отделни статии като настоящата статия ще разгледа реда за разрешаване на спорове по извънсъдебен ред относно домейн име в областите .com, .net, .org, .aero, .asia, .biz, .cat, .coop, .info, .jobs, .mobi, .museum, .name, .pro, .tel, .travel. В отделна статия ще бъде описана процедурата за разрешаване на спорове между притежател на марка и притежател на домейн име в областта .eu.

На първо място ще бъдат представени предимствата на процедурата за разрешаване на спорове по извънсъдебен ред относно домейн имена в областите .com, .net, .org, .aero, .asia, .biz, .cat, .coop, .info, .jobs, .mobi, .museum, .name, .pro, .tel, .travel. Втората част от статията ще разгледа реда, по който протича самата извънсъдебна административна процедура.

Предимства на процедурата

Авторът на тази статия препоръчва на притежателите на търговски марки да се възползват от административната процедура за разрешаване на спорове относно имена на домейни, тъй като отнема много по-малко време (до два месеца) в сравнение с разрешаването на въпроса по съдебен ред. Предимство е подаването на документацията и доказателствата по електронен път и ниските такси. Не се предвижда изслушване на страните и свидетели, защото в повечето случаи те се намират в различни държави и по този начин се спестяват време и средства. Също така, споровете се решават съгласно Еднинната политика, Правилата към единната политика и приетите от всяка една организация Допълнителни правила от висококвалифицирани, безпристрастни и независими  арбитри, които са включени в списъка на съответната организация.

Процедурата

През 1999 година Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) прие Единна политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (UDRP) и Правила към единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (Rules for UDRP). Съобразно тях е създадена процедура за защита на правата на притежатели на марки срещу недобросъвестни лица, които са регистрирали идентични или сходни на тези марки домейн имена. Единната политика и Правилата са приети въз основа на препоръките, които са направени от Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и са потвърдени от всички сертифицирани администратори на домейни от посочените по-горе области.

Специално акредитирани организации за алтернативно разрешаване на спорове за домейн имена разрешават споровете относно правата върху домейни като до този момент тези организации са пет:  Световната организация за интелектуална собственост (WIPO); Националният арбитражен форум (NAF) – Минеаполис; Азиатският център за разрешаване на спорове относно права върху домейни (ADNDRC) – Хонг Конг; Чешкият арбитражен съд (CAC) – Прага и Арабския център за разрешаване на спорове (ACDR) – Аман. Ищците могат да подадат искова молба до всяка от посочените организации. Всяка организация приема Допълнителни правила и решава споровете съгласно Еднинната политика, Правилата към единната политика и приетите от нея Допълнителни правила. Административната процедура е приложима за всички top-level домейн имена посочени по-горе.

Заинтересованото лице, което подава искова молба срещу притежател на домейн следва да докаже в административното производство кумулативното наличие на следните три предпоставки:

  • Защо регистрираното домейн име е идентично или объркващо сходно с търговска марка, върху която марка ищецът има права – чл.4(а)(i) от Единната политика;
  • Защо лицето, което е регистрирало домейна, няма права и законни интереси върху спорното домейн име – чл.4(а)(ii) от Единната политика;
  • Защо следва да се счита, че спорното домейн име е регистрирано и се използва недобросъвестно – чл.4(а)(iii) от Единната политика.

По отношение на първото основание за идентичността или сходството с търговска марка, съответната организация за решаване на спорове ще решава всеки отделен случай поотделно като следва да се приложат общите правила за търговските марки. В този ред на мисли, колкото са сходни или идентични две търговски марки, толкова сходни или идентични ще бъдат и имената на домейните.

Съгласно чл.4b от Единната политика домейн името е регистрирано и се използва недобросъвестно:

  • Когато е било регистрирано или придобито главно с цел продажба, отдаване под наем или прехвърляне на неговата регистрация по друг начин на ищеца притежател на търговската марка, или на негов конкурент, срещу възнаграждение, превишаващо документираните разходи, директно свързани с домейн името.
  • Когато домейн името е регистрирано с цел да се попречи на притежателя на търговската марка да я регистрира като домейн име, при положение че притежателят на домейн името системно извършва такива действия.
  • Когато домейн името е регистрирано предимно с цел разстройване на дейността на конкурент;
  • Когато използвайки домейн името, неговият притежател прави съзнателен опит да привлече с цел печалба интернет потребители към своя уеб сайт или към друг онлайн адрес, като създава вероятност за объркване с търговската марка на ищеца по отношение на източника, финансирането, корпоративната връзка или поддръжката на уеб сайта или на онлайн адреса или на продукт или услуга, намиращи се на уеб сайта или адреса.

След като бъде изготвена исковата молба, тя се изпраща в избраната организация по начина определен в Допълнителните правила на организацията, която от своя страна проверява дали молбата е редовна. Важно е да се отбележи, че исковата молба и всички други документи се изпращат по електронен път. Ако отговаря на всички изисквания, организацията я препраща на ответника в срок от три дни след като ищецът е заплатил таксата. Ако бъдат констатирани пропуски или нередности в исковата молба ищецът има право да ги отстрани в петдневен срок. Организацията препраща исковата молба и съпътстващата документация към ответника, който следва да изпрати писмен отговор в срок до двадесет дни от началото на процедурата. След получаването на отговора организацията следва да назначи състав за решаване на спора. Спорът може да бъде решен от едночленен или тричленен състав, който решава спора въз основа на предоставените искова молба, отговор и документи в съответствие с Еднинната политика, Правилата към единната политика и приетите от съответната организация Допълнителни правила. Организацията се произнася с писмено мотивирано решение по спора в срок от 14 дни, с което се решава спора между страните. В случай, че решението е в полза на ищеца, се извършва прекратяване на регистрацията на спорното домейн име или прехвърляне на спорното домейн име на ищеца. При отхвърляне на исковата молба, ответникът запазва правото върху домейна. Видно от горното е, че тази административна процедура не може да доведе до налагането на глоби. Решението се изпраща на компанията, която е регистрирала домейна, която има задължение да го изпълни. Недоволната страна има право да отнесе спора пред съда в десетдневен срок. Разбира се, съответно регистрантът на домейна трябва да бъде уведомен, за да спре изпълнението на решението до разрешаването на казуса от съответния съд.

Важно е да бъде отбелязано, че през периода на спора, 15 дни след приключване на процедурата и по време на съдебен спор относно името на домейна, не може да се извършва смяна на притежателя на домейна. По време на административната процедура и 15 дни след приключване на процедурата не може да се сменя регистрантът, при който е регистриран домейна.

Описаната в тази статия административна процедура за разрешаване на спорове относно права върху домейни е алтернатива на дългата и скъпа съдебна процедура, като заинтересованите лица имат право да поискат спорът да бъде разрешен и от съд.

В случай, че сте притежател на търговска марка, която е идентична или сходна на по-късно регистрирано домейн име и възнамерявате да търсите правата си е препоръчително да се консултирате със специалист в тази област. Красимира Кадиева с удоволствие ще ви консултира за възможните способи за разрешаване на спорове при колизия между търговска марка и домейн име.

Този материал, изготвен от Красимира Кадиева, има за цел да опише административната процедура за разрешаване на спорове относно права върху домейни. Материалът не представлява правно становище и не може да бъде разглеждан като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретни факти и обстоятелства. За всеки конкретен случай, следва да се потърси професионален съвет от специалист по интелектуална собственост. За допълнителна информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се свържете с автора Красимира Кадиева на 00359 882 308 670 или да направите запитване чрез формата за контакт на този уеб сайт. Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни като е официално вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОХИМ). Красимира Кадиева съдейства, в случай на колизия между търговска марка и домейн име. Тя предлага консултации за възможните способи за разрешаване на спорове, подготовка на необходимите документи, а също така и представителство по време на самата процедура.